О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 202

гр. София, 13.04.2022 г.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1232 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от М. Т. Д., срещу решение №111 от 30.11.2020г. по гр. д.№377/2020г. на Бургаски апелативен съд, с което съдът е потвърдил решение №40 от 30.07.2020г. по т. д.№94/2019г. на Сливенски окръжен съд, в частта му за отхвърляне на предявения от жалбоподателката срещу Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за разликата над уважения размер от 6000 лева до размера от 30 000 лева. Касационната жалбоподателка счита, че присъденото обезщетение се явява занижено с оглед търпените от нея неимуществени вреди. Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, като не са съобразени и данните от заключението на съдебно – психологическата експертиза, че освен физическите травми, ищцата е претърпяла вследствие процесния пътен инцидент и промени в поведенческите нагласи, загуба на увереност и нарушена координация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касационната жалбоподателка поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за достъп до касация, като сочи като обуславящи следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 2 от ППВС №4/23.12.1968г., да обсъди и анализира всички конкретни обективно...