О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 13.04.2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05.04.две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. М.
А. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. д.№ 3901 по описа на ВКС за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Прокуратурата на Р.България касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от СГС, ГО, ІІ-В въззивен състав решение № 264716/13.07.21г. по гр. д.№ 3361/19г., в частта, с която е потвърдено решение № 494436/25.09.18г. на СРС, 143 състав по гр. д. № 74070/2017г., с което Прокуратурата на Р.България е осъдена да заплати на Й. В. М. сумата от 7000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № ЗМ 2311/2007г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 8074/07г. на СГП, за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, по което е оправдан по нохд. № 1954/09г. по описа на СГС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2014г. до окончателното й изплащане. В частта, с която, първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е потвърдено за разликата над 7000лв. до пълния предявен размер от 10 000лв., решението е влязло в сила.
Прокуратурата на Р.България обжалва решението в осъдителната му част като излага, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката, обективирана в т. 2 на ППВС №4/1968г., т. 3 и 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК, ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК. Повдига и материалноправния въпрос как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла чл. 52 ЗЗД, който счита за разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т.ІІ ППВС №4/68г., решение по гр. д. № 1381/09г., ІV ГО на ВКС и решение по гр. д. № 1273/09г. на ІІІ ГО и др.
Ответната страна Й. В. М. твърди, че касационната жалба е нередовна, поради липсата на ангажирани доказателства за представителната власт на подалото касационната жалба лице - прокурор Н., както и неоснователна, тъй като касаторът не е формулирал надлежни правни въпроси, както и че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Иска се решението да не бъде допускано до касационно обжалване, а при условията на евентуалност - касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски.
Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.
В случая касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване са подадени от Прокуратурата на Р.България, представлявана от М.Н.- прокурор в СГС, който в това си качество може да представлява по спора единната и централизирана Прокуратура на Р.България.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в обхвата на касационните доводи, ограничени до приложението на чл. 52 ЗЗД , съобрази следното:
За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Й. М. от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № ЗМ 2311/2007г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 8074/07г. на СГП, за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, по което е оправдан по нохд. № 1954/09г. по описа на СГС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2014г. до окончателното й изплащане, въззивният съд е приел, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 30.01.2009г. по ДП № ЗМ 2311/07г. на 06 РУ - СДВР за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК за това, че на 19.09.07.2007г. около 12, 30ч. в населено място, на строителен обект на „Б. 97“ ООД, м. „М.д.“, кв. , в качеството си на тех. ръководител поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е осигурил безопасни условия на труд на обект на дружеството и е причинил смъртта на В. З. вследствие на падане на стоманенобетонна конструкция на височина плюс 9, 35 м., с взета мярка за неотклонение „подписка“. Досъдебното производство е приключило с внасянето на обвинителен акт на 11.05.2009г., по който е образувано нохд. № 1954/09г., по което са проведени 7 съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично и с упълномощен защитник, като в хода на производството са конституирани частни обвинители и са приети за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия. С присъда № 313/11.10.10г. ищецът е признат за невиновен в извършването на престъплението и предявените срещу него граждански искове са отхвърлени. По протест на прокуратурата е образувано производство по в. н.о. х.д. 1239/11г. по описа на САС, НК, който с решение № 26/17.02.12г. е потвърдил оправдателната присъда на ищеца. По протест на прокуратурата е образувано касационно нак. дело № 1083/12г., по което е проведено едно съд. заседание, като с решение № 366/18.10.12г. решението на САС е оставено в сила. Изложил е и че ищецът е бил видимо притеснен от повдигнатото обвинение, станал неконтактен и потаен, оплаквал се от главоболие, не изпълнявал така добре служебните си задължения, бил разсеян, често ползвал отпуск, закъснявал за работа, като поискал и да бъде освободен от нея, тъй като ежедневно си спомнял за инцидента, охладнели отношенията му със семейството, а хората започнали да странят от него, като в работата се налагало поради разсеяността му да се осъществява контрол върху служебните му задължения. Съдът е посочил, че спорни във въззивното производство са въпросите, свързани с наличието на причинно - следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените от ищеца вреди, както и относно справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Изложил е и че при определяне на размера взема предвид периода на наказателното преследване, наложената мярка, предвиденото наказание за престъплението - лишаване от свобода до 5 г., чистото съдебно минало, изживените вследствие на повдигнатото и подържано обвинение негативни емоции, стрес и притеснения, страх от осъждане, ограничаването на контактите и затварянето в себе си, довели до загубване на приятелски и колегиални отношения, пропуските в изпълнение на служебните му задължения, което налагало контролирането му, както и фактът, че към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил мъж в зряла възраст- 50г., трудово и социално ангажират, глава на семейство, и че обвинението е повлияло и на отношенията му със семейството, които са охладнели. Отчитайки всички тези обстоятелства и съобразявайки и актуалната към момента на повдигане и поддържане на обвинението социално - икономическа обстановка в страната, както и това, че производството е приключило в разумен срок и ищецът е оправдан още на първа инстанция при липсата на данни за тежки и необратими здравни проблеми, както и за дезадаптивни промени в психичната сфера и в начина на цялостното му когнитивно и личностно функциониране, съдът при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв.
С оглед тези мотиви, настоящият съд счита, че поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е мотивирал решението си и съгласно изискванията на ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите, настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, като не е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.
Поставеният материалноправният въпрос също е обуславящ, но и по отношение на него не е налице допълнителното основание по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената от касатора каузална практика, както и тълкувателната такава, не разрешава поставения въпрос по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изискват отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно наказателно преследване, които в случая са взети предвид.
С оглед на изложеното и Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК, поради което и
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264716/13.07.2021г. на СГС, ГО, ІІ- В въззивен състав, постановено по гр. д. № 3361/19г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.