5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2885

София, 06.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

Членове:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Димитров

ч. т.д. № 2044/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от З. С. Р.-С., чрез адвокат Е. Т., срещу определение № 212 от 02.04.2024 г. по в. ч.т. д. № 227/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТК, 15-ти състав. С атакуваното определение е потвърдено определение № 2733 от 11.08.2023 г. по т. д. № 1990/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по искова молба на З. С. Р.-С. срещу Сдружение „Американска търговска камара в България“ за отмяна на решения по т. 5 и т. 6 на Общото събрание на сдружението, проведено на 19.05.2022 г.

Оплакванията на жалбоподателката са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му и даването на задължителни указания за продължаване на производството по делото и разглеждане на исковата претенция по същество. Жалбоподателката се позовава на константната практика на ВКС, съгласно която интересът от иска за установяване съществуването на едно правно отношение или на едно право се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело. Твърди, че представените от ответното сдружение доказателства и твърдения не установяват по никакъв начин прекратяване на членственото правоотношение на ищцата - настояща жалбоподателка към датата на процесното ОС на ответното сдружение през 2022 г. Според жалбоподателката въззивният съд не се е произнесъл по съдържащите се в частната жалба, с която е бил сезиран и допълнителната молба към нея, депозирана в срок, оплаквания и не е взел предвид правната природа на процесния иск - установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението жалбоподателката не е формулирала конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който според нея е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, а единствено е въвела фактически твърдения и е изложила правни доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Във връзка със соченото от нея приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК жалбоподателката се е позовала на противоречие със следната съдебна практика: определение № 283 от 28.04.2020 г. по т. д. № 2412/2019 г. на ВКС, I т. о.; определение № 625 от 19.11.2018 г. по ч. т.д. № 2557/2018 г. на ВКС, II т. о.; определение № 406 от 15.07.2025 г. по т. д. № 1666/2015 г. на ВКС, II т. о.

Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се твърди, че Конституцията на Р. Б. се прилага с приоритет пред противоречащите й други закони, например чл. 25, ал. 4 и ал. 6 от ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 124, ал. 3 от ГПК, както и противоречие на обжалваното определение с решение № 3 от 17.05.1994 г. по конст. дело № 1/94 г. на КС на РБ.

Във връзка с посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се излагат аргументи за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изтъква се, че въззивният съд не е съобразил, че точното прилагане на закона е именно за защита на правата на всеки член на ответното сдружение, включително на жалбоподателката, която не знае като факт да е изключена, а обосновано предполага, че спрямо нея са извършени незаконосъобразни и противоуставни действия/бездействия, накърняващи и възпрепятстващи упражняването на членствените й права в ответното сдружение.

Поддържа се и очевидна неправилност на обжалваното определение по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, дължаща се на факта, че въззивният съд изобщо не се е произнесъл по сезиралата го въззивна жалба в частта й, касаеща прекратяване на производството по иска, съобразно конкретните оплаквания в нея.

В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по същество намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК намира, че същата е допустима.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба от З. С. Р.-С. против Сдружение „Американска търговска камара в България“, с която се иска се бъдат отменени взетите решения по т. 5 и т. 6 от дневния ред на проведеното на 19.05.2022 г. ОС на сдружението. В първоинстанционното производство сдружението - ответник е оспорило, че ищцата е негов член с твърдения, че тя е била изключена като член на „Американска търговска камара в България“ с решение на СД от 04.11.2020 г., считано от 01.12.2020 г. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства Софийски градски съд е заключил, че ищцата не е легитимирана да предяви иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, тъй като не притежава качеството на член на ответното сдружение към датата на провеждане на ОС от 19.05.2022 г., чиито решения се атакуват.

Първоинстанционното определение е било обжалвано пред Софийски апелативен съд, който изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към тях. В допълнение въззивният състав е изложил и собствени мотиви, в които, за да потвърди първоинстанционното определение е посочил, че искът по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ е конститутивен и е предназначен да осигури защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им с незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел, като съблюдавайки трайно установената съдебна практика е изтъкнал, че принадлежността на правото на такъв иск е обусловена изцяло от принадлежността на защитаваното материално право, т. е. на правото на членство. С оглед на това съдът е заключил, че съществуването на право на иск, от което зависи и активната процесуалноправна легитимация в производството по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предполага ищецът да е бил носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение. По подробно изложени съображения съдът е приел, че членственото правоотношение на З. С. Р.-С. с ответното сдружение е било прекратено, считано от датата, посочена в решението на СД от 04.11.2020 г., а именно - 01.12.2020 г. По отношение действието на това решение и възможността му то да бъде предмет на съдебна проверка съдът е изтъкнал, че е било постановено влязло в сила определение № 50400 от 29.09.2022 г. по ч. т.д. № 1830/2022 г. на ВКС I т. о., с което е било потвърдено прекратяването на производството по предявения от ищцата иск за отмяна на решението на СД от 04.11.2020 г. за изключването й.

В допълнение въззивният съд е разгледал доводите на жалбоподателката, изложени в частната й жалба и допълнението към нея, като ги е счел за неоснователни.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.

Обжалваното определение не е очевидно неправилно. В практиката на Върховния касационен съд по приложение на същата норма е възприето разрешението, че като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага съдебният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към него, при това – при обикновен прочит, без за това да се налага някакъв нарочен и задълбочен анализ на приетото в мотивите, и постановено от съда. В конкретният процесен случай в обосноваване твърденията си за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, касаторът твърди непроизнасяне от страна на въззивния състав по конкретните оплаквания в жалбата му, което от една страна не се установява при прочит на обжалваното определение, а от друга – е относимо изцяло към правилността му, като касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, но не е от естество да доведе до негова очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от с. з., като основание за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и по т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. За да бъде въобще преценявано тяхното наличие, по делото следва да е формулиран правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил е решаващата правна воля на съда и е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи жалбоподателят, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалвания акт. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

В случая в изложението на основания за допускане на касационно обжалване не е формулиран правен въпрос, отговарящ на изискванията, разяснени по задължителен за съдилищата начин в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. и съобразно дадените пак там указания, касационният състав нито е длъжен, нито е властен да го изведе и/или формулира въз основа на съдържанието на жалбата и на самото изложение /в същото в случая са възпроизведени само голяма част от оплакванията в частната касационна жалба/. При липсата въобще на формулиран правен въпрос, същият не би могъл и да бъде уточняван или конкретизиран. С оглед така изложеното и съобразно цитираната задължителна тълкувателна практика на касационната инстанция, касационно обжалване не може да бъде допуснато само поради това.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 212 от 02.04.2024 г. по в. ч.т. д. № 227/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15- ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.