Определение №166/12.04.2022 по гр. д. №4335/2021 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Гълъбина Генчева

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 166

гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. дело № 4335 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 10450 от 30.06.2021 г. по в. гр. д. № 4529/2019 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 3242/05.05.2019 г. по гр. д. № 14945/2014 г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от „Е. М. ООД срещу „Асклепий 05“ ЕООД иск по чл. 109 ЗС за премахване на втория етаж от сграда М1 /ниско тяло/ на обект „Медицински център“, изграден в УПИ ..., кв.... по плана на [населено място], м.“К. Р.“, район „К. с.“, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху офис № 1 на първи жилищен етаж в сграда, находяща се в съседно дворно място, съставляващо УПИ .........

Въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-50-09-225/08.10.1992 г. е одобрен ЗРП и кадастрална основа на местността „К. р.“ в граници: [улица], [улица], [улица]и [улица]. Със заповед № РД-9200/06.08.1991 г. и графична част към нея е одобрено ЧИРП и ЧИЗРП, като се създават нови парцели, включително парцел .......... Със заповед № РД-24-00/85/17.02.1994 г. с графична част е одобрен проект за ЧИЗП и ЧКЗСП за кв. 1, м.“К. р.“, проект за ЧИРП за парцел I за О. и трафопост. Със заповед № РД-09-50-111/01.02.2006 г. и графична част към нея е одобрено изменение на РП на м.“К. р.“, кв....., като УПИ ... се преотрежда за О., медицински център и трафопост.

На ответника „Асклепий 05“ ЕООД е издадено разрешение за строеж на медицински център с офиси и подземни гаражи № ....../17.12.2008 г. Той черпи права от нотариален акт № ........./20.06.2008 г., с който му е учредено право на строеж за сградата.

С нотариален акт № ........./29.12.1993 г. е учредено право на строеж на ЕТ М. Г. за парцел ........... На същия е съобщена заповед № РД-24-00/85/17.02.1994 г. и той е изразил съгласие с ЧКЗСП.

С решение по адм. д. № 3641/2016 г. на ВАС е потвърдено решение на АССГ във връзка с жалба на ищеца срещу предвиденото свързано застрояване в УПИ .......... и УПИ ...., кв....., м. „К. р.“.

С разрешение за ползване № СТ-05-396/21.03.2016 г. е разрешено ползването на сградата на ответника.

Въззивният съд е обсъдил двете заключения на вещи лица по делото. Според заключението на вещото лице д-р а.. М. Н. разстоянието между сградите, построени в двата съседни имота, е 9, 16 м.; разстоянието между високата сграда на Медицинския център и страничната регулационна линия е 6, 74 м. Разстоянието между сградата, в която се намира имотът на ищеца, и страничната регулационна линия към имота на ответника, е 2, 40 м., а по проект трябва да бъде 2, 50 м. Съгласно силуетния план тя трябва да има височина 14, 50 м., а реално е 15, 36 м. При такова малко отстояние не се разрешава издадености по фасадите, по-големи от подпрозоречните бордюри, а са изградени еркер с размер 0, 50-0, 80 м. и балкони с ширина 0, 90-1, 20 м. Според вещото лице сградата, в която се намира имотът на ищеца, е построена и приета със сериозни отклонения в съществуващата тогава и сега нормативна база. Обратно – сградата на ответника според това вещо лице е законна. В противоречие с влезлия през 1994 г. градоустройствен план в сградата на ищеца вместо ниско сключено застрояване със сградата на ответника е реализиран балкон. Според вещото лице само един от балконите в офиса на ищеца в предната част е затъмнен от сградата на ответника, а по отношение на останалата част тя не пречи на достъпа на пряка слънчева светлина. Сградата на ответника не е пречка за проветряване на помещенията, собственост на ищеца.

Според заключението на вещото лице арх. М. Т. нормативното изискване за осветеност на помещенията на ищеца е спазено. За трите помещения е осигурено естествено осветление – пряко и разсеяно през остъклени отвори на югозападната фасада и допълнително остъкляване на част от балкона. Двуетажната част от сградата на ответника пречи на прякото ослънчаване на помещение № 1 на ищеца през всичките следобедни часове, но не пречи на проветряването на помещенията на ищеца. Вещото лице също е установило отклонения при строителството на сградите на ищеца и ответника.

От правна страна въззивният съд е приел, че по делото е спорен въпросът дали двуетажното тяло на Медицинския център, разположено в УПИ ...., пречи на прякото ослънчаване и проветряване на помещенията на ищеца – склад, кабинет и стая, намиращи се в съседната сграда в УПИ ............

Прието е, че застрояването в двата съседни имота е свързано. Според действащото законодателство при свързано застрояване сградите могат да се изграждат само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. При свързано застрояване в съседни УПИ сградите се опират една в друга с калканни стени, които представляват външни стени без стрехи и корнизи и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот. Калканната стена на заварена сграда трябва да се покрива напълно в хоризонтално и вертикално отношение с калканната стена на новата сграда, разположена в съседния имот. Сградата в УПИ .........., в която ищецът има собствен имот, e построена в отклонение от горните правила, доколкото тя е заварена и при предвидено свързано застрояване на калканна стена със съседния УПИ .... не е следвало да има прозорци и балкони. Затова е разрешено на ответника да построи Медицинския център при свързано застрояване. При спазване на изискванията за свързано застрояване не би възникнал проблемът с ослънчаването и проветряването на процесните три помещения, собственост на ищеца. Те са с югозападно изложение и два балкона. Но тъй като предмет на иска по чл. 109 ЗС не е законосъобразността на построеното от ищеца, то трябва да се изследва въпросът за това дали ответникът с действията и бездействията си пречи на пълното упражняване на правото му на собственост.

Прието е, че според действащото законодателство жилището трябва да бъде изложено към благоприятната географска посока, степенувана по следния начин: юг, югоизток, югозапад, изток или запад. Стаите и кухните трябва да имат пряко слънчево осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните – чл. 1123 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за ПНУОВТУЗ. Тези норми са непроменени във времето и са актуални и към настоящия момент. И двете технически експертизи отчитат нарушенията, допуснати при изграждането на двете сгради и дават заключение, че двуетажната част на медицинския център, изграден от ответника, пречи на прякото слънчево ослънчаване на помещение № 1 през всичките следобедни часове, но не и на другите две помещения, както и че не създава пречки за проветряване на трите помещения. Като се е позовал на т. 3 на ТР № 4/2015/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че следва да се преценява дали сградата на ответника създава на ищеца пречки, по-големи от обикновените – чл. 50 ЗС. Отчитайки заключението на вещото лице арх. Т., че двуетажната част на Медицинския център засенчва само едно от процесните помещения на ответника през всичките следобедни часове, съдът е приел, че през сутрешните часове няма засенчване, а освен това не са засенчени останалите две помещения. Според съда установеното засенчване е незначително и не създава на ищеца пречки, по-големи от обикновените. Ослънчаването на трите помещения, каквото е изискването на действащите правила и норми, се осъществява реално, като по този начин има пряка слънчева светлина в тях. Проветряването на помещенията не е препятствано от двуетажното тяло на Медицинския център.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „Е. М. ООД.

Жалбоподателят поддържа, че според заповед № РД-24-00/85/17.02.1994 г. и одобрените с нея ЧИЗРП и ЧКЗСП, както и според заповед № РД-09-50-111/01.02.2006 г., предвиденото петно за нова жилищна сграда в УПИ I е за сграда с 1 и 3 етажа, като между УПИ и УПИ ........ е предвидено свързано застрояване на един етаж, вместо фактически изграденото свързано застрояване на два етажа. Въззивният съд следвало да достигне до единствено правилния извод, че макар да са налице отклонения от градоустройствените параметри при изграждане на сградата, в която се намира имотът на жалбоподателя, засенчването на този имот се дължи на това, че вместо свързано застрояване на един етаж ответникът е изградил свързано застрояване на два етажа и именно този втори етаж пречи на жалбоподателя пълноценно да упражнява правото си на собственост. Отделно от това в сградата на ответника са построени подземни гаражи, без това да е предвидено в действащия регулационен план и без за тях да е било отстъпено право на строеж. Съдът пренебрегнал заключението на вещото лице арх. Т., че в едно от помещенията на жалбоподателя не може да се осигури слънчева светлина през следобедните часове, което безспорно му пречи да упражнява безпрепятствено правото си на собственост. Тази пречка се създава от неправомерно изградения втори етаж от ниската сграда на Медицинския център. Извършването на незаконно строителство на регулационната линия между два съседни имота винаги трябва да се преценява като действие, с което пряко и/или косвено неоснователно се въздейства върху обекта на правото на собственост и пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Според практиката на ВКС винаги нарушението на санитарно-хигиенните изисквания, установени с цел опазване здравето на всички живущи, включително и нормите на осветеност, води до пречки по смисъла на чл. 109 ЗС, по-големи от обикновените.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли да се преценява като неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС изграждането на сграда в съседен имот, на регулационната линия и в отклонение от застроителните норми, водещо до засенчване на жилищна сграда, находяща се в съседен на този имот, посредством препятстване на проникване на слънчева светлина през прозорците на същата.

2. Съществува ли за съда задължение да обсъди връзката между относимите доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

Ответникът „Асклепий 05“ ООД оспорва жалбата. Счита, че в нея се съдържат само оплаквания за неправилност на въззивното решение, но не и въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Излага и доводи за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска

Спорът по настоящото дело е породен както от незаконосъобразни градоустройствени решения и действия на администрацията, така и от неспазване на предвижданията на плана и на строителните книжа при изграждането на двете съседни сгради. Нарушенията са извършени и в двата съседни имота, въпреки че построените сгради са приети и въведени в експлоатация без забележки за тяхната законосъобразност. Този извод произтича пряко от приетите по делото заключения на две вещи лица.

На първо място – според заключението на вещото лице арх. М. Н. сградата в УПИ .........., в която се намира офисът на ищеца, е построена на разстояние 2, 40 м. от страничната регулационна линия към УПИ ...., в който се намира сградата на ответника, при минимално нормативно отстояние 4 м. При такова минимално отстояние не се разрешават издадености на фасадата, по-големи от подпрозоречните бордюри, а в случая сградата в УПИ ....... има еркер с размер 0, 50-0, 80 м. и балкони с ширина 0, 90-1, 20 м., които са към страничната регулационна линия към съседния имот. Затова разстоянието между балкона на ищеца и намиращия се в съседство медицински център реално е 0, 86 м. според заключението на вещото лице арх. М. Т., а не 4 м., колкото е предвиденият в закона минимум.

На следващо място – след като строителството в УПИ ........ е било реализирано по описания начин и не е санкционирано от общината като незаконно, в съседния УПИ .... е предвидено в плана изграждане на Медицински център, който в ниската си част трябва да се намира на калкан със сградата в УПИ ..........., което според вещото лице арх. М. Т. е недопустимо. Отделно от това в нарушение на строителните книжа ниската част на Медицинския център е издигната на два етажа, вместо на един.

При тези данни поставените в изложението към касационната жалба въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като не отчитат всички данни по делото, а едностранчиво изтъкват само нарушението, допуснато в УПИ ..... По този начин въпросите не са обуславящи по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2019 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По въпрос № 1 – изграждането на сграда на Медицинския център на регулационната линия в отклонение от застроителните норми не е единственият фактор, който води до засенчването на жилищната сграда, находяща се в съседния имот. Засенчването на една от стаите в офиса на ищеца е резултат от нарушенията на строителните правила и норми, извършени както в УПИ ...., така и в УПИ ......... Въззивният съд е отчел комплексните причини, водещи до това засенчване, като е основал решаващите си изводи на разпоредбата на чл. 50 ЗС и е изследвал дали за ищеца са налице пречки за използване на имота, по-големи от обикновените. Жалбоподателят не е задал въпрос, свързан с тези решаващи изводи.

Не е налице противоречие между въззивното решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС. По изложените по-горе съображения към спора по настоящото дело не може да се приложи разрешението, дадено в т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, тъй като пречките по чл. 109 ЗС се създават не само от нарушаване на строителните правила и норми, извършени в УПИ ...., но и в УПИ .......... Решение № 122 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2074/2016 г., II г. о., разглежда въпроса за препятстването на ослънчаване в имота на ищеца, но при съвършено различна фактическа обстановка, при която нарушението на строителните правила и норми е извършено само от ответника, докато в настоящия случай нарушение има и по отношение на сградата, в която се намира имотът на ищеца. Решение № 118 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5461/2014 г., I г. о., съдържа общи разсъждения за незаконен строеж в съседен имот, който създава пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца, но по същите съображения тези разсъждения са неприложими в настоящия случай. Същото се отнася и за останалата практика на ВКС, цитирана в изложението към жалбата - решение № 493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., I г. о., решение № 40 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г., I г. о., решение № 74 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 237/2010 г., I г. о., решение № 212 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2014 г., I г. о., решение № 430 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., II г. о. и решение № 2 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2015 г., II г. о.

Въпрос № 2 е обоснован отново с оплакването на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, разкриващи връзката между незаконното строителство на ниското тяло на Медицинския център и пречките за ослънчаване в една от стаите на офиса, собственост на ищеца. В случая обаче подходът на въззивния съд е комплексен, той отчита и онези нарушения на строителните правила и норми, извършени при строителството на сградата, в които се намира имотът на ищеца. Затова по този въпрос също не може да се допусне касационно обжалване, тъй като той не е обуславящ за крайния изход на делото.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.10.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10450 от 30.06.2021 г. по в. гр. д. № 4529/2019 г. на Софийски апелативен съд

ОСЪЖДА „Е. М. ООД, ЕИК 831029075, със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, адв.Я. Х. С., да заплати на „Асклепий 05“ ЕООД, ЕИК 131460720,[жк], [улица], сумата от 2000 лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Гълъбина Генчева - докладчик
Дело: 4335/2021
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Цитирани разпоредби
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...