О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5008

София, 05.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 1448 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт А. А., като пълномощник на община Перник, срещу въззивно решение № 1324 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2021/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на П. Д. Н. срещу жалбоподателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 442 лв., като вместо него е постановено ново по същество, с което община Перник е осъдена да заплати на ищцата сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на двете кости на дясна подбедрица в областта на глезенната става и луксация /изкълчване/ на ставата-бималеоларна фрактура-луксация на дясна глезенна става, мекотъканни контузии-натъртване на меки тъкани и болка в областта на гръдния кош и тазобедрената става, получени при пропадане в шахта на 29.10.2019 г., заедно със законната лихва от тази дата до окончателното й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 340 лв. по фактура от 05.11.2019 г. и 102 лв. по фактура от 21.11.2019 г., със законната лихва от датите на издаването им до заплащането им. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, гр. София, е осъден да заплати на ищцата горните суми. С решението е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 80 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която исковете са отхвърлени срещу ответника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, а именно: ЗАД „Б. В. И. Груп“ АД.

В изложението са поставени следните въпроси, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се сочи, че същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „налице ли е изпълнение на задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК, когато съдът избирателно е обсъдил доказателствата и в мотивите на обжалваното решение не се съдържа преценка на всички относими доказателства, доводи и възражения на страните; при отмяна на първоинстанционното решение следва ли въззивният съд да посочи защо не приема изводите на първоинстанционния и да посочи грешките му във връзка с преценката на доказателствата“; 2. „длъжен ли е съдът да изложи мотиви относно фактите, които приема за установени, а други за неосъществили се; длъжен ли е съдът да обоснове защо обсъжда едни доказателства, а други изобщо не обсъжда и как трябва да се тълкуват всички събрани по делото доказателства“; 3. „може ли въззивният съд да се позове на нови обстоятелства, за които не са събрани доказателства в първоинстанционното производство“. Твърди се противоречие с решение № 7789/27.06.2016 г. по адм. д. № 11802/2015 г. и решение № 8372/06.07.2016 г. по адм. д. № 8546/2015 г. на ВАС, Второ отделение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата в касационното производство П. Д. Н., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не е подал писмен отговор.

Третото лице – помагач ЗАД „Б. В. И. Груп“ АД не изразява становище.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от П. Д. Н. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу ответниците за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обективно и субективно съединените искове са предявени при условията на евентуалност срещу ответниците община Перник и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като първият ответник е предпочитан.

Изложените твърдения в исковата и уточняващата молба са, че вредите са причинени при пропадане на ищцата в шахта, намираща се в пешеходна зона между две сгради, представляваща общински път, индивидуализиран като „второстепенна улица“ според описанието в кадастралната карта.

В отговора на исковата молба ответната община е възразила, че процесната шахта не се намира на улица /планът, с който същата е предвидена, не е влязъл в сила/, а попада в имоти, собственост на ответника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация. С отговора е представена скица, видно от която през 1993 г. е бил утвърден план за регулация и застрояване на Централната градска част на [населено място].

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете срещу община Перник и ги е уважил частично срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Приел е въз основа на писмените доказателства и изслушаните технически експертизи, че не са налице доказателства за проведена отчуждителна процедура за имотите, за които е одобрен проекта за ПУП-ПРЗ от 2007 г. Посочил е, че следва да се ангажира отговорността на техния собственик – дружество, а не на общината.

Въззивното производство е образувано по жалби на ищцата и на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

Въззивният съд е обосновал извод, че исковете са основателни срещу предпочитания ответник – община Перник.

Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от възприетото за установено, че шахтата се намира в имот, общинска собственост – участък от [улица]-83203, между УПИ * и УПИ * -„За обслужващи дейности“ /собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по силата на възлагателни постановления от 2008 г. след извършена публична продан на имотите, принадлежали на длъжника „Мини – Перник“ ЕАД-в ликвидация/. Обсъдена е заповед № 1377/11.06.2007 г. на кмета на общината, според която със същата е одобрено частично изменение на ПУП - ПРЗ за кв. 204 по плана на [населено място] – ЦГЧ, което се изразява в следното: обособени са 16 урегулирани поземлени имота, както и са прокарани улици, включително [улица]-83203. По регулационния план процесната шахта попада именно в участък от тази улица. О. П. не е възразила, че заповедта не е влязла в сила.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство технически експертизи, които не са имали задача да изследват предходните регулационни планове, е обоснован извод, че в настоящата хипотеза не се е изисквало провеждане на отчуждително производство, тъй като планът за регулация и застрояване от 2007 г. е такъв по чл. 16 ЗУТ. Същият има непосредствено отчуждително действие. В обобщение е направено заключение, че шахтата се намира в имот, публична общинска собственост – участък от [улица]-83203.

От приетите технически експертизи се установява, че на място не е реализирана улица.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението трети въпрос, обоснован с липсата на доказателства за проведено отчуждително производство и изграждане на улица. Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, като уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде формулиран по следния начин: може ли въззивният съд да се позове на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които обуславят и друг негов краен изход, когато във въззивното производство не е прието експертно заключение, което може да промени изводите на първоинстанционния съд относно значението за спора на събраните доказателства.

В обобщение, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика.

Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 469 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1324 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2021/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на община Перник.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 469 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: