№ 5016

гр. София, 05.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 4924/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 20072/07.09.2023 г. на Мюсюлманско изповедание, гр. София, подадена чрез адвокат К. Р., срещу въззивно решение № 996/18.07.2023 г. по в. гр. д. № 839/2023 г. на Апелативен съд - София.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при констатирано нарушение, допуснато от първоинстанционния съд във връзка с оспорена истинност на документ, изразяващо се в пропуска да се открие производство по чл. 193 ГПК, въззивният съд да открие това производство, разпределяйки доказателствената тежест между страните; 2. Щом е налице оспорване истинността на документ, равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск, по който следва да се формира сила на пресъдено нещо, следва ли съдът, включително въззивният, да се произнесе по този иск с диспозитива на своето решение, независимо от произнасянето по основния иск; 3. Следва ли съдът в случай на оспорване на документ, ако оспорванията са общи, да даде указания за конкретизирането им за всеки документ, включително и до какво се изразява оспорването, съответно на което и да разпредели доказателствената тежест между страните; 4. Длъжен ли е съдът да мотивира решението...