Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „Българо-американска кредитна банка“ АД /БАКБ/ срещу определение №18291/29.07.2019г., постановено по ч. гр. д. №9283/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение №243 от 06.03.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд. С определението на съдията по вписвания е отказано заличаване на вписана възбрана от ЧСИ М. Ц., рег.№840 на КЧСИ, район на действие СГС по изп. дело №20108400400315.

Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно - постановено при нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че купувачът на публичната продан и всеки следващ приобретател на имота може да иска заличаване на вписана възбрана само ако не му е противопоставима и не брани права, а тази преценка е извън компетентността на съдията по вписванията. Оспорва доводите, че възбраната се заличава само в случаите по чл. 494, ал. 2 ГПК и чл. 433, ал. 3 и 4 ГПК. Поддържа, че в настоящата хипотеза възбраната следва да се заличи с оглед мотивите на ТР №1/10.07.2018г. по т. д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като има качеството на купувач на публичната продан, взискател и първи по ред ипотекарен кредитор и не могат да му се противопоставят права на трети лица, вкл. и по вписани възбрани след първата по ред възбрана върху имота.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Доколко възбрана, наложена в рамките на изпълнителното производство, различно от това, по което е възложен имотът след публична продан, вписана преди вписването на постановлението за възлагане и след вписването на възбраната, по която е извършена публичната продан и е възложен имотът, е противопоставима на купувача на публичната продан, след като тя вече е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника докато приключи принудителното изпълнение върху този имот и функцията й да брани имота от разпоредителните действия на длъжника е изчерпана, а купувачът на имота на публичната продан е встъпил в правата на кредитора, наложил възбраната?“ – с твърдение за противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/10.07.2018г. по т. д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС, както и в определение №141/17.07.2018г., гр. д.№3974/2015г. на ІІ г. о.; определение №117/08.07.2019г., ч. гр. д.№1034/2019г. на І г. о.

„2. Брани ли, и ако да, какви права брани вписаната възбрана върху имот, продаден на публична продан с влязло в сила постановление за възлагане по изпълнително дело с наложена първа по ред възбрана, след като имотът в резултат на публичната продан е отделен от патримониума на длъжника и е престанал да служи за обезпечаване на задълженията на длъжника към кредиторите му?“- поддържа се, че въпросът е значим и е обусловил изхода на делото, като е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

„3. Има ли право купувачът на публична продан да иска от съдия по вписванията заличаване на вписани възбрани върху придобития от него с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, вписани преди вписване на постановлението за възлагане и след възбраната, по която е извършена публичната продан?“- поддържа се, че въпросът е значим и е обусловил изхода на делото, като е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да потвърди определението на съдията по вписвания, с което е отказано заличаване на вписана върху процесния недвижим имот възбрана вх.№30771 от 13.07.2010г., акт 198, том 11 в Службата по вписвания, въззивният съд констатира, че молителят БАКБ, в качеството си на купувач на процесния имот на публична продан по изпълнително дело №20107810400390 на ЧСИ Г. Д., иска да бъде заличена възбрана, наложена по друго изпълнително дело за обезпечаване вземанията на друг кредитор - по изп. дело №20108400400315 от ЧСИ М. Ц., рег.№840 на КЧСИ, район на действие СГС за обезпечаване на взискателя „Интеркарт Ф.“ АД. Решаващият съдебен състав излага доводи, че не е налице нито един от предвидените в ГПК случаи на заличаване на вписана възбрана, като се позовава и на разясненията, дадени с ТР №1/2015 от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По отношение на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма

Поставените от касационния жалбоподател въпроси са значими за изхода на спора и са обусловили крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на тях обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускане до касация по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С ТР №1/2015 от 10.07.2018г. по т. д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези – по реда на чл. 31 Правилник за вписванията при наличие на някой от фактическите състави на: чл. 402 ГПК отм. яна на допуснато обезпечение чрез възбрана на недвижим имот при отхвърляне на иска или прекратяване на производството/; чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК /при прекратяване или приключване на изпълнителното производство и заличаване на наложената от съдебния изпълнител възбрана - с изключение на възбраната по публичната продан/; чл. 494, ал. 2 in fine ГПК /при освобождаване на недвижимия имот от изпълнение/. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот, като разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ГПК е неприложима. Възбраните бранят интересите както на купувача на публичната продан, като му осигуряват по-ранна противопоставимост на правото на собственост /от вписването на най-ранната възбрана от кредитор участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане/, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, върху чийто имот е вписана възбрана /всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението/. Вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан следва да се запази дори в хипотезата, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, тъй като има своята защитна функция – доколкото не може да се изключи възможността имотът отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на този имот да се проведе нова публична продан. В контекста на тези мотиви е разяснено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.

В случая определението на СГС е в пълно съответствие с тълкувателното решение, тъй като се установява, че възбраната, чието заличаване се претендира, брани права на трето лице. Възбраната е наложена по друго изпълнително дело с взискател „Интеркарт Ф.“ АД, като няма доказателства това производство да е прекратено или приключило, нито процесният имот да е освободен от изпълнение. Няма доказателства „Интеркарт Ф.“ АД да е участвало в разпределението, извършено след процесната публична продан, поради което може да се направи обоснован извод, че неговите вземания са останали неудовлетворени. Безспорно процесната възбрана, чието заличаване се иска, предхожда възбраната, наложена в изпълнителното производство с взискател БАКБ, имащ и качеството ипотекарен кредитор, както и самата публична продан, на която за купувач е обявен взискателят БАКБ, но следва да бъде запазена, тъй като не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и да се проведе нова публична продан. При новата публична продан „Интеркарт Ф.“ АД би имал качеството присъединен кредитор именно по силата на процесната възбрана върху имота, респ. правото да участва в сметката за разпределение /не може да се изключи възможността след удовлетворяване на привилегированите кредитори да остане сума за разпределение/. Цитираните от касатора определения на ВКС са постановени с оглед установените факти и обстоятелства по делата и след преценка на съда, че в конкретния случай не са налице права, които да брани възбраната, чието заличаване се иска.

Даването на отговор на поставените от касатора въпроси в т. 3 от ТР №1 от 10.07.2018 г. по т. д.№1/2015 г., ОСГТК на ВКС изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18291/29.07.2019г., постановено по ч. гр. д. №9283/2019г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.