О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5014

гр. София, 05.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3868 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на Л. М. Г. срещу въззивно определение № 1024 от 19.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 956/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено определение № 1798 от 11.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2470/2024 г. на Районен съд – Благоевград, с което е прекратено производството по делото пред този съд и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Петрич.

Настоящият съд намира частната касационна жалба за недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съображенията му за това са следните:

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителят е поискал обезпечение на доказателства на бъдещ иск, но неправилно е сезирал за това Районен съд – Благоевград, тъй като местно компетентен в случая е Районен съд – Петрич, който следва да се разгледа бъдещия иск.

Производството по обезпечаване на доказателства по чл. 207 и сл. ГПК има несамостоятелен и привременен характер - с него се цели да се събере доказателство, което би могло да се изгуби или събирането му би се затруднило. Поради това и постановените в него съдебни актове не дават разрешение по същество на друго производство, нито биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. При тези обстоятелства определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 208, ал. 1 ГПК, не влиза...