ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 927
София, 18.12.2019г.
Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2836 по описа за 2019г. и приема следното:
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл. юрисконсулт В.Д. като процесуален представител на Министерство на външните работи /МВР/ срещу въззивното решение на СГСот 08.04.2019г. по гр. д. № 5822/2018г.
Ответникът по жалбата Б. Г. Б. от София в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адвокат Ал.М. е заел становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобръзи следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 30.Х.2017г. по гр. д. № 47258/2014г., с което е отхвърлен предявеният от МВР срещу Б. Б. иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. първо ЗЗД за присъждане на 4602 евро, получени без основание допълнителни командировъчни пари за периода 31.VІІІ.2009г. – 28.ХІІ.2010г.
Въззивният съд е приел, че изразената в първоинстанционното решение волая е напълно разбираема, че липсата на мотиви не се приравнява на липса на волеизявление и не води до нищожност на решението, а би могла да доведе до неговата неправилност. Съдът е приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ответникът е бил командирован по реда на чл. 61 ЗДСл. в периода 15.VІІ.2009г. – 31.І.2011г. в посолството...