О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50027

Гр. София, 05 ноември 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.10.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №645/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Ц. и С. Ц. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. №784/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторите срещу „Райфайзенбанк/България/” ЕАД / сега „ОББ“ ЕАД/ за признаване за установено по реда на чл.439 ГПК, че ищците не дължат на ответника сумата от 54 350 лв. – главница, за която е издаден изп. лист от 29.08.10 г. по ч. гр. д. №42175/10 г. на СРС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени от въззивния съд следните правни въпроси от предмета на спора: 1. Откога започва да тече погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК? 2.Кои действия по изпълнителното производство са основания за прекъсване на перемпционния срок и достатъчно ли е депозиране на молба за предприемане на изпълнителни действия, без внасянето на съответните такси и разноски за извършването им, за да се счете молбата за редовна и да е основание за прекъсване на срока по чл.433, ал.1,т.8 ГПК? 3. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или неустановени факти,...