Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. против решение № 1414 от 19.10.2010г. по гр. д.№ 1738/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1109 от 09.04.2010г. по гр. д.№ 4832/2009г. на Пловдивски РС. С последното е допусната съдебна делба между касатора и бившата му съпруга Бонка Н. И. на апартамент № 6 на 3 етаж с идентификатор 56784.518.655.1.6, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ 111, 65 кв. м., ведно с избено помещение № 1 от 15 кв. м., партерно помещение № 1 от 7 кв. м., таванско помещение №3 с площ 20 кв. м. и 11, 85% от общите части на сградата и на гараж № 2 от 15 кв. м. с идентификатор 56784.518.655.1.10 при квоти по ид. ч.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – ЗЖСК и СК, за допуснати процесуални нарушения поради неизлагане на собствени мотиви от въззивния съд, а препращане към мотивите на РС и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните въпроси: съпружеска общност ли е недвижим имот, придобит чрез членство в Ж. само на единия съпруг по време на брака и длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви по наведените във въззивните жалби доводи и възражения, или основавайки се на нормата на чл. 272 от ГПК може да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция. По първия въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с ПП 8-80, ПП-3-83, Р № 45 от 04.10.1976г. по гр. д.№ 47/1986 на ОСГК, ТР № 75 от 18.10.1975г. по гр. д.№ 37/1975г. По втория въпрос се твърди противоречие с ПП 2 от 13.11.1967г. относно необходимостта от мотивиране на присъдите от втората инстанция.

Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като посочената задължителна съдебна практика е неотносима, тъй като тя се отнася за случаите, при които брака е прекратен преди издаването на нот. актове на членовете на Ж. и е необходимо водене на иск по чл. 15, ал. 1 от ЗЖСК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Въззивният съд не е изложил никакви самостоятелни мотиви, а се е задоволил само с препращане към мотивите на РС, които споделя изцяло, като се позовава на нормата на чл. 272 от ГПК.

По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 20.07.1972г. и е прекратен с влязло в сила решение за развод на 17.10.2007г. Съпругът е придобил по дарение през 1973г. ид. ч. от дворно место, което явно е прехвърлил на учредената Ж. “Братя М.”, видно от констатациите в н. а. № 174, т. 4/1979г. Член на Ж. е станал само съпругът. С разделителния протокол са му разпределени процесния апартамент с принадлежностите му и гараж, а с цитираният нот. акт. е признат за собственик.

По първия поставен въпрос, РС, чийто мотиви са възприети от възивната инстанция, е приел, че меродавен за правото на собственост е момента на придобиване на собствеността, като се е позовал на ПП 5-72г. и ТР № 75/1975г. на ОСГК, а ПП № 8-80г., което е по приложение на нормата на чл. 15 от ЗЖСК е преценено като неприложимо, тъй като трансформирането на членственото правоотношение в право на собственост върху обекта, за който касаторът е членувал н Ж. е станало по време на брака. Затова е прието, че имота е съпружеска общност и е допусната делба при равни права.

В ПП 8-80 е прието, че ако само единия съпруг е бил член на Ж. и е внасял семейни средства и се е снабдил с нот. акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК, другия съпруг може с иск по чл. 14, ал. 5 от СК от 1968г. да иска да му се присъди съответната част от жилищно спестовния влог, а в диспозитива следва да се признае правото на собственост за съответната идеална част. Това разрешение е неприложимо към казуса, тъй като касаторът не е имал жилищно спестовен влог, а построяването на обектите и признаването на ищеца за собственик е станало през 1979г. Бракът между страните е прекратен през 2007г., т. е. трансформирането на членственото правоотношение в право на собственост е станало по време на брака и в този случай действа презумпцията на чл. 19 от СК от 1985г. Тя е оборима, но касаторът не я е оборил. Отговор на поставения въпрос е даден с Р № 223/16.03.2010г. по гр. д.№ 322/2009г. І гр. о., с което позовавайки се на ПП 5/1972г. съдът е приел, че щом придобиването на правото на собственост с нот. акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК е станало по време на брака, макар да е признат за собственик само съпругът членкооператор, имота е съпружеска общност. Отчитането на приноса на всеки от двамата съпрузи може да стане при оборване на презумпцията по чл. 19, ал. 3 от СК от 1985г. при действието на който е прекратен и брака между страните.

Поради това, че даденото разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК.

По поставеният процесуален въпрос - длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви по наведените във въззивните жалби доводи и възражения, или основавайки се на нормата на чл. 272 от ГПК може да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция, касаторът се позовава на ПП 2 от 30.11.1967г. Това постановление обаче е по друга правна уредба и не може да се приложи към действащия сега ГПК. З. не е обосновано допълнителното основание за допускане до касация. С Р № 324/22.04.2010г. по гр. д.№ 1413/2009г. е прието, че предвидената законова възможност за препращане към мотивите на първата инстанция не е основание възивния съд да откаже излагането на свои мотиви по доводите и възраженията в жалбата. Това нарушение на процесуалните правила обаче само по себе си не обосновава допускане до касация, тъй като неправилността на решението не е основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 1414 от 19.10.2010г. по гр. д.№ 1738/2010г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба на Д. П. К..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: