Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1415 от 23.02.2010 г. по гр. д.№ 1079/ 2009 г. на Благоевградски районен съд, потвърдено с решение № 271 от 1.06.2010 г. по гр. д.№ 293/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд ищците Д. Ц. Т., Ю. А. Т., Н. И. Т., С. И. Т., Л. Н. Т., Й. И. Т. и К. Й. Т. са признати за собственици на един гараж от 22 км. м. в [населено място], [улица], № 5 и ответникът - общината Б. е осъдена да им предаде владението на този обект на основание чл. 108 ЗС.

Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че ищците нямат качество на наследници на Т. А. Т., който е бивш собственик на гаража, а относно своите права се позовава на оставено от наследодателя частно завещателно разпореждане с тежест, като неизпълнението на възложеното на общината задължение не води до унищожаване на завещанието.

Относно допустимостта на касационното обжалване касаторът поставя правния въпрос за характера на завещанието, когато с него заветникът е задължен да извърши определено правно действие в определен срок - дали се касае за завещание под отлагателно условие, както е приел въззивният съд, или е налице завещание с тежест. Касаторът счита, че по този въпрос решението на въззивния съд противоречи на представеното решения № 67/15.01.1980 г. по гр. д.№ 1833/79 г. на І г. о., което изразява и постоянната съдебна практика на ВКС.

Твърди се противоречие и с ТР № 3 от 30.12.1994 г. на ОСГК на ВС по въпроса за това дали ищците, които са наследници на починалата му сестра, имат качеството на наследници и на завещателя Т. А. Т.. С оглед на тези доводи допускането на касационно обжалване и по двата въпроса се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ищците оспорват жалбата относно предпоставките за нейната допустимост, както и по същество.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Не е спорно по делото, че бивш собственик на гаража е бил Т. А. Т.. Съгласно оставено от него саморъчно завещание гаражът е завещан на „Дневен център за деца с интелектуални и физически затруднения”- Б. при условие в двумесечен срок след откриване на наследството гаражът да бъде продаден на посочено в завещанието лице - Й. С. С., а средствата от продажбата да отидат в полза на дома.

Не е спорно също така, че гаражът не е продаден след смъртта на завещателя, а се владее от Общината, която го счита за свой и през 2007 г. го е актувала като общински.

Т. А. Т. е починал на 23.06.2004 г. и оставил като наследници сестра си М. и наследниците на починалите преди него братя Й. и З..

Тълкувайки текста на завещанието и волята на завещателя въззивният съд е стигнал до извода, че се касае за завещание под отлагателно условие, обвързано със срок. Отлагателното условие не се е осъществило, поради което завещанието не е произвело действие и имотът е наследен от наследниците по закон.

В представеното решение № 67/15.01.1980 г. по гр. д.№ 1833/79 г. на І г. о. е разгледан случай, при който е била завещана определена парична сума, като завещателят е пожелал с нея да се направят дарения и да се изгради надгробен паметник. Прието е, че се касае за завещание под тежест по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗН, като възлагането да се извърши определено действие / да се направят дарения и да се изгради паметник/ е квалифицирано като тежест към завещателното разпореждане. По настоящото дело на лицето, в чиято полза е направено завещанието - Дневния център, е възложено да се извърши едно правно действие - да се продаде гаража и парите да отидат в полза на центъра, но този модалитет е квалифициран от съда като отлагателно условие, обвързано със срок, а не като тежест.

Въпросът за правната природа на завещанието е съществен за изхода на делото, тъй като само ако се касае за завещание под отлагателно условие, с несбъдването му се счита, че завещание въобще не е имало, докато ако завещанието е с тежест, неизпълнението й няма такива последици, съгласно текста на чл. 18, пр. 2 ЗН.

От направената съпоставка може да се направи извод, че поставеният правен въпрос е разрешен в двете решения по различен начин и това дава основание да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което се поддържа от касатора, не е налице, тъй като се касае за противоречие с решение на състав на ВС по конкретно дело, а не до задължителна съдебна практика съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По втория въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като решението на съда относно легитимацията на ищците е съобразено с чл. 10, ал. 2 ЗН, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика, а именно че братята и сестрите, починали преди наследодателя могат да се заместват от техните деца и внуци. Позоваването от касатора на ТР № 3/94 г. на ОСГК на ВС не се отнася до настоящия случай, тъй като в него се разглежда наследяването в четвъртия ред на наследници, създаден с изменението на чл. 8, ал. 4 ЗН-ДВ бр. 60/92 г., където не се допуска наследяване по право на заместване.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 1.06.2010 г. по гр. д.№ 293/ 2010 г. на Благоевградски окръжен съд.

Указва на Общината - Б. да внесе в 7 дневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса от 55 лв. и да представи в същия срок вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.

Делото да се докладва след внасяне на държавната такса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: