О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 646

С. 28.06. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 909/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 7 от 3.01.2005 г. по гр. д.№ 78/ 99 г. на Благоевградски районен съд, оставено в силя с решение № 602 от 22.01.2010 г. по гр. д.№ 1272/ 2008 г. на Благоевградски окръжен съд, в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ответниците М. Г., Ванина М., М. М., Р. Р., С. Р., Л. Р. и Н. Р., че към момента на образуване на ТКЗС собственик на земеделски имот - лозе от 1, 7 дка в землището на [населено място], м.”Б.” е бил наследодателят на ищците Коте А. Л., б. ж.на същия град, починал през 1968 г.

За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на представените писмени доказателства, установяващи, че наследодателят на ищците е бил оземлен по Закона за трудовите земеделски стопанства и въведен във владение на имота през 1937 г., както и че декларирал като собствен същия имот през 1948 г., а също и на гласни доказателства - показанията на св.Х.. По повод липсата на данни за изплащане на дължимите вноски съдът се е позовал на т. 2 от ТР № 2/ 96 г. на ОСГК на ВКС и на нормата на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ, според които собствеността се възстановява и когато не са изплатени всички вноски от оземлените лица....