Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от [община] срещу решение № 1125 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 943/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е решен спора по същество като е признато за установено по отношение на касатора на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че Д. Д. А., като наследница на Д. Н. Д. и Г. Н. Д., е собственик на основание наследяване и давностно владение на УПИ ІХ-129, с площ от 844 кв. м. и УПИ VІІІ-138, с площ от 708 кв. м., в кв. 146а, по плана на [населено място] от 1977 г., които УПИ са отредени за части от имот пл. 179, в кв. 141 по отменения план на града от 1956 г. (по данни от разписния списък, а по данни от заключението на в. л. от 1966 г.), целия с площ от 3000 кв. м. Искът за разликата до 3000 кв. м. е отхвърлен като неоснователен.

К. довод е за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Към касационната жалба не е представено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК.

Ответникът по касация намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението, тъй като касаторът не е посочил и обосновал предпоставките за това.

Срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен частично иска, е подадена касационна жалба от Д. А. с довод за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за обсъждане на доказателствата поотделно и съобразно съдържанието им и поради това е направил необоснован извод, че част от терена е усвоен за мероприятието улица, поради което не подлежи на реституция.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от на легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение поради което са допустими.

За да се произнесе по жалбите съдът взе предвид следното:

Срещу [община] е предявен установителен иск за собственост от Д. Д. А., Ц. Т. Д. и Н. Д. Д., наследници на Д. Н. Д. с искане да се установи, че те са собственици на УПИ ІХ-129 и УПИ VІІІ-138, отредени за части от техния собствен имот съставлявал нива с площ от 3000 дка, заснета с пл. № 179, в кв. 141 по кадастралния плана на [населено място] от 1966. В хода на процеса са починали ищците Ц. Д. и Н. Д. и са заместени в процесуалното правоотношение от Д. А., тяхна наследница. Правният интерес от иска е основан на това, че тя е собственик на имотите на основание наследяване и давностно владение.

Придобитите от наследодателите й права установява с това, че през 1959 г. с влязло в сила решение е признато правото им на собственост по давностно владение върху имота – нива като ответниците по иска Р. и Д. С. и С. К. са осъдени да ревандикират имота. Със същото решение са унищожени и съставените в полза на ответниците нот. актове за собственост на имота на основание давностно владение.

Ищцата Д. А. е заявила имот пл. № 176 за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 31 от 13.01.1992 г. ПК е признато правото на възстановяване на нива с площ от 3 дка, в м. „Б.”, в землището на [населено място], която не е индивиуализирана с граници.

През 1994 г. А. се е позовала на давностно владение и снабдила с нот. акт № 127, т. І от 1994 г. съставен по реда на обстоятелствената проверка за собственост на имот пл. № 179, в кв. 141, за който е отреден парцел ІІІ. В акта имотът не е индивидуализиран с граници и актуалното му регулационно състояние. При съставянето му е представено удостоверение, издадено от кмета на общината на 18.03.1994 г., в което е удостоверено, че имот пл. № 179, в кв. 141 по плана на [населено място] не е общинска собственост, тъй като е възстановен с решение № 31/3613 от 1994 г. на ОСЗ на наследниците на Д. и Г. Д..

По делото е установено, че имот пл. № 179 е бил отчужден от АПК за обществено мероприятие със заповед № 233 от 10.03.1980 г., което не е реализирано. С приета техническа експертиза е установено, че по действащия план от 1997 г. в рамките на имот пл. № 179 по плана от 1966 г. попадат УПИ ІХ-129 и УПИ VІІІ-138, останалите части от имота са усвоени за улици – 838 кв. м. и придадени към съседни парцели - 190 кв. м.

Въз основа на така установените факти съдът е приел, че предявеният установителен иск за собственост намира правно основание в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като следва да се установи дали имотът подлежи на възстановяване по този закон в полза на ищцата. Приел е, че са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имота. След като е зачел и настъпилите регулационни промени е намерил, че отчуждаването е запазило действие по отношение на частите от имота, усвоени за улици и придадени по регулация, а възстановяването е настъпило само по отношение на останалата площ от имота урегулирана в два УПИ, върху които не е проведено мероприятието, за които са били отчуждени. С тези правни изводи е уважил иска.

От обстоятелствената част на касационната жалба подадена от [община] следва, че се иска допускане касационна проверка на въззивното решение по разрешения от съда процесуален въпрос за определяне правната квалификация на иска, който следва да се изведе от заявените обстоятелства. Този въпрос е от значение за изхода на спора, решен е в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него.

Касационна проверка на решението следва да се допусне и по жалбата на ищцата А. по разрешения от съда процесуален въпрос за преценка на доказателствата, който също е решен в противоречие с постоянната и последователна практика на ВКС. Това обуславя предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК, която не е формулирана от жалбоподателката, но се извежда от съдържанието на изложението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение № 1125 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 943/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.

Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за касационното обжалване на основание чл. 18, ал. 3 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата в размер на по 261 лв. всеки един и представят доказателство за това.

След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: