Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 646 от 19.05.2010 год., постановено по гр. дело № 279/2010 год., с което е оставено в сила решение № 3767 от 14.12.2009 год. по гр. дело № 5101/2005 год. на Варненския районен съд, ХХХ-ти състав за отхвърляне иска с правна квалификация чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част с площ от 392 кв. м. от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място],[жк], представляващ имот пл.№ 179 по КП на м.”В.-север” при права по ид. част за всеки от двамата ищци.

Недоволен от въззивното решение е касаторът В. Н. Ж. от [населено място], представлявана от адвокат М. Х. Г. от В. адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: при специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползвател на земеделски земи може ли последният да оспорва материалната законосъобразност на реституционното решение за възстановяване правото на собственост, респ. да оспорва идентичността на притежавания от наследодателя имот преди обобществяване на земеделието с възстановения имот, при което следва да установи наличието на предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота. Прилага пет броя решения на Върховния касационен съд относно поддържаното основание за противоречива съдебна практика.

Ответниците по касация – Т. Й. Т., М. Н. Х., Е. Г. Г. и С. Д. Й., всички от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците като наследници на Й. Т. К. не са установили същият да е собственик на имот пл.№ 7858, възстановен с решение на ПК тъй като по КП от 1956 год. същият е записан на К. Ш. и границите му не съответстват на тези по нот. акт № 157/1937 год. и решението на ПК-В., а обстоятелството, че праводателят е притежавал имот в процесната местност, който е имал земеделски характер и е бил внесен в ТКЗС не е достатъчно за земеделска реституция при положение, че има КП и границите не съответстват. Взето е предвид, че ответниците владеят процесния имот на правно основание тъй като за праводателя им Н. Й. Х. са били налице определените в закона предпоставки за придобиване на собствеността по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ; предоставено право на ползване върху процесния имот ПИ № 179 по реда на ПМС № 21/1963 год.; след оценка-стойността му е заплатена по реда и в сроковете на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 65 ППЗСПЗЗ, с изградена „сграда”, пригодена за временно или сезонно обитаване по смисъла на чл. 177 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ. Направен е извод, че поради отсъствие на предпоставките по чл. 108 ЗС искът е недоказан.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.

Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл. 281, т. 3 ГПК.

Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:

В решение № 8 от 24.04.2009 год. по гр. дело № 2561/2008 год. на І гражданско отделение е приета идентичност на имота и наличие на предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ;

С решение № 122 от 17.03.2006 год. по гр. дело № 2436/2004 год. на ІV-а гражданско отделение в производство по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция, е съобразено, че ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако самият той не заявява такива права към същия момент;

Решение № 426 от 21.07.2009 год. по гр. дело № 2713/2008 год. на ІІ гражданско отделение се отнася до прекратено по силата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ право на ползване поради незастрояване на имота;

Аналогично е и представеното решение № 92 от 25.02.2010 год. по гр. дело № 987/2009 год. на същото отделение, а

решение № 595 от 04.12.2009 год. по гр. дело № 3474/2008 год. на същото отделение е отменително с оглед допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила относно установяване идентичност на имот.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделени

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 646 от 19.05.2010 год., постановено по гр. дело № 279/2010 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ