Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1349 от 15.11.2010 год., постановено по гр. дело № 1449/2010 год., с което е оставено в сила решение № 1717 от 18.05.2010 год. по гр. дело № 9445/2007 год. на Варненския районен съд, ХХІV-ти състав за уважаване отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК отм. за недвижим имот пл.№ 1221 по ПНИ на местност „Кум тепе” с идентификатор 501.1221, землище на [населено място], целият с площ от 1007 кв. м.

Недоволни от въззивното решение са касаторите К. М. А., С. Б. А. и Д. М. А., всички от [населено място], представлявани от адвокат Н. Д. Т. от В. адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по

- важен процесуалноправен въпрос свързан с точното приложение на закона – за допустимостта на отрицателните установителни искове (О.)

- и по важен материалноправен въпрос – дали наследниците са добросъвестни владелци и от кой момент насетне тече срокът на придобивната давност в полза на заплатилите цената на земята ползватели.

От ответниците по касация Н. А. Н., Д. А. В., Д. П. П., П. П. П., Дена В. М., Г. И. Д., П. Д. В., Н. Д. С., В. И. Д., В. К. Д., В. Д. В., Д. Д. И., Н. Р. Д. и Г. Р. И., представлявани от адвокат Д. К. А. от В. адвокатска колегия, е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че О. е допустим тъй като ищците претендират правото на възстановяване на собственост на имот в стари реални граници, за който е издадено решение на ПК, а ответниците са записани като ползватели с права по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което имат правен интерес, а ответниците не са придобили правото на собственост върху процесния имот нито по реда на трансформация по § 4а, нито по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ тъй като е безспорно, че предоставената на праводателя им М. К. А. земя е имала начин на ползване – за трайни насаждения и е използвана като лозе. Взето е предвид, че земята е заплатена, няма изградена сграда или постройка към 01.03.1991 год., освен това [населено място] е с население над 300 000 жители, а земите в землището на [населено място] се намират на разстояние по-малко от 30 км, поради което правото на ползване не е трансформирано в право на собственост нито по § 4а, нито по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Отчетено е, че с оглед събраните доказателства след 1990-1991 год. ответниците не са ходили на лозето с оглед възражението за изтекла придобивна давност.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл. 281, т. 3 ГПК.

Приложените решения на Върховния съд и Върховният касационен съд касаят различна фактическа обстановка:

Решение № 2295 от 26.01.2004 год. на ІV гражданско отделение е свързано с приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 1, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, но в предоставената за ползване земеделска земя е построена сграда към 01.03.1991 год. и ползвателят е придобил право на собственост върху нея;

Решение № 88 от 27.04.2004 год. по гр. дело № 957/2003 год. на същото отделение е относимо към чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, но във връзка с § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ и преклузивния срок по последната разпоредба;

Решение № 2438 от 07.10.1972 год. по гр. дело № 1941/1972 год. на І гражданско отделение касае друг процесуален ред, свързан с чл. 184 ЗН отм., чл. 309, ал. 2 ЗИСС и чл. 82 ЗС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение № 1349 от 15.11.2010 год., постановено по гр. дело № 1449/2010 год. на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!