Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 27.11.2009 год., постановено по гр. дело № 2941/2008 год. по описа на ІV-В състав, с което е оставено в сила решение от 06.06.2008 год. по гр. дело № 12474/2006 год. на Софийския районен съд, 31-ви състав за уважаване установителен иск за собственост на празно място имот № 506 в кв. 92 по плана на [населено място] с площ от 1130 кв. м.

Недоволни от въззивното решение са касаторите Л. Г. В. от [населено място], Й. З. Й. и Н. Й. Й., двамата от [населено място], представлявани от адвокат С. И. М. от С. адвокатска колегия и касаторите Б. К. Ф. и Р. Д. Ф., двамата от [населено място], представлявани от адвокат В. Т. Т. от С. адвокатска колегия като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроси от изключително значение за точното прилагане на закона /чл. 97, чл. 127 и чл. 143 ГПК отм.:

- „освобождава ли се ищецът от тежестта да докаже или поне да изложи твърдения за конкретни придобивни основания, когато представя по делото нотариални актове за прехвърлителни сделки;

- длъжен ли е ищецът по положителен иск за собственост да докаже, че е придобил имота от действителен собственик, в това число, че праводателят на неговия праводател е бил собственик при условията на пълно главно доказване по начин, изключващ всякакво съмнение за това;

- представлява ли нотариалният акт за извършване на сделка с недвижим имот официално удостоверяване на правото на собственост на праводателя по сделката с обвързваща съда доказателствена сила”.

Прилагат едно решение относно противоречива практика.

От ответниците по касация Б. Г. Т. и А. С. Ц., двете от [населено място], представлявани от адвокат А. Г. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за недопустимост на касационната жалба /не се сочи коя от двете/. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.

От Б. К. Ф. и Р. Д. Ф., представлявани от адвокат В. Т. Т. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване по другата касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците са установили при условията на пълно и главно доказване, че са придобили имота въз основа на деривативни правни основания – сключени договори за дарение както е по нот. акт № 90, том LІV, дело № 10098/1975 год. и № 5, том ХХХІІІ, дело № 5219/1983 год. на І-ви нотариус при Софийския районен съд като на основание чл. 24, ал. 1 ЗЗД вещнотранслативното действие е настъпило с постигане на съгласието между страните по договорите, а фактът на принадлежност на правото на собственост към правната сфера на дарителите е установен от нотариуса като орган с държавна удостоверителна компетентност, съгласно чл. 482, ал. 1 и ал. 3 ГПК отм., което не е опровергано в настоящото производство. Взето е предвид, че фактическата власт върху имота е упражнявана повече от 10 години от ищците, поради което възражението на ответниците за придобиване на имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС от Л. Г. В. е недоказано, а към момента на продажбата му, оформена с нот. акт № 123, том І, рег.№ 892, дело № 108/2001 год. на нотариус В. Я., № 318 от НК, прехвърлителят не е бил собственик и сделката не е произвела вещнотранслативен ефект, т. е. ответниците Й. не са придобили право на собственост върху имота, следователно не са могли валидно да го прехвърлят на ответника Ф. – за това исковете на предявеното основание са уважени.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационните жалби са подадени в срок и са допустими.

Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата-основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което не е направено.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представеното решение № 1490 от 22.12.2008 год. по гр. дело № 5178/2007 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд, свързано с приложението на чл. 218а, чл. 482, ал. 1 ГПК отм. ; чл. 226, ал. 1 ДПК и чл. 25 ЗННД, което касае друга фактическа обстановка.

Така както са изложени въпросите за допустимост на касационното обжалване се отнасят до съществото на спора – чл. 281, т. 3 ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 700 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-В състав, постановено на 27.11.2009 год. по гр. дело № 2941/2008 год.

ОСЪЖДА

Л. Г. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], Й. З. Й. ЕГН [ЕГН] и Н. Й. Й. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк][жилищен адрес]0, Б. К. Ф. ЕГН [ЕГН] и Р. Д. Ф. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Б. Г. Т. ЕГН [ЕГН] и А. С. Ц. ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], вх.А, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700/седемстотин/лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: