№ 382

гр. София,

08 юли 2010 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в

съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година, в

състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ: Б. А

П. П

при секретар Л. Г и с участието

на прокурор от ВКП - Д. Г

изслуша докладваното от съдията Вероника

Имова

наказателно дело № 347/2010 г.

Производството е образувано по искане, подадено от осъдения З. Е. М., на основание чл. 423, ал. 1 НПК, за възобновяване на НОХД№ 6249/ 2009 година по описа на В. Р. С, за отмяна на постановената по делото присъда №5 от 13.01.2010 година и връщане делото за ново разглеждане.

В изготвеното лично от осъденият искане се излага общо недоволство от постановеният съдебен акт срещу него. Твърди, че не е бил призоваван за делото, не е получавал обвинителен акт и не е участвал в производството по което е постановена горепосочената присъда. Изтъква че са ограничени процесуалните му права на лично участие в наказателното производство и процесът срещу него е бил несправедлив.

В съдебно заседание, лично и чрез служебно назначеният му защитник - адвокат Р, съгласно чл. 94, а. 1, т. 6 НПК, осъденият М. поддържа искането за възобновяване,

В лична защита осъденият М. твърди, че му е нарушено правото на лично участие в производството по делото, което е основание за безусловното му възобновяване. В последната си дума осъденият поддържа искането.

Прокурорът от ВКП намира за неоснователно искането на осъдения, който е участвал в съдебното производство пред ВРС и не са накърнени правата му в процеса.

В. К. С провери данните по делото, съобрази доводите на страните и в рамките на правомощията си, прие следното:

ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ е процесуално допустимо. Присъдата по НОХД№ 6249/ 2009 година на В. Р. С, постановена на 13.01.2010 година, е влязла в сила на 29.01.10 год., като необжалвана в законния 15-дневен срок по въззивен ред.

Искането за възобновяване на делото е подадено по реда и в срока предвиден в чл. 423, ал. 1 НПК. Депозирано е от осъдения пред първостепенния съд на 28.04.2010 год., под вх. №Ж-19, следователно преди да изтече шестмесечният срок, в който същият твърди, че е узнал за влязлата в сила присъда, която е акт, подлежащ на възобновяване, в кръга на посочените по чл. 419 НПК.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда постановена на 13.01.2010 год. по НОХД№ 6249/ 2009 год. на В. Р. С подсъдимия З. Е. М. е признат за виновен в това, че на 11.12.2007г. в гр. В., при опасен рецидив и продължавано престъпление, посредством използване на техническо средство банкоматно устройство № 5* на Централна кооперативна банка, клон Варна, чрез два броя кредитни карти с № 6* и № 5* на „Р. Б. -ЕАД, издадени на името на А. А. Х., е отнел чужди движими вещи – на обща стойност 799, 25/седемстотин деветдесет и девет лв. и двадесет и пет ст./ от владението на А. А. Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е осъден на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи на осн. чл. 60 и 61 от ЗИНЗС в затвор при първоначален СТРОГ режим.

Осъден е да заплати на гражданския ищец А. Х., сумата от 799, 25/седемстотин деветдесет и девет лв. и двадесет и пет ст./лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски и държавна такса.

Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 29.01.2010 година.

Видно е от данните по делото, че наказателното производство срещу З. Е. М. във всичките му стадии е протекло при спазване стандартите на справедливия процес. Неоснователно се изтъква в искането, че е било ограничено правото му на лично участие в процеса. Вярно е точно обратното.

Той е привлечен като обвиняем за чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, с постановление на разследващият орган от 30.09.2009 год. по досъдебно производство №633/07 год. по описа на ІV РПУ-Варна, което му е предявено на същата дата в присъствието и с участието на защитник на обвиняемия, С протокол за предявяване на същото производство от 30.09.2009 год, на обвиняемия и защитата са предявени материалите по делото. В протокола е отразено писменото изявление на защитата на обв. М., че нямат процесуални искания за действия по разследването, бележки и възражения по воденето на делото, че нямат и доказателствени искания.

Съдебната фаза на процеса, образувана с внесен срещу М. обвинителен акт по цитираното обвинение, е протекла с личното участие на осъдения и защитата му в съдопроизводствените действия. Видно е от данните по делото, че с разпореждането по чл. 254 НПК съдът е изпълнил задължението си за връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия, ведно с което го е информирал и за последиците от неявяването му в съдебното заседание. С това действие съдът е осигурил правото на лично участие на подсъдимия в процеса, в неговата съдебна фаза. становява се че той е призован лично на 10.12.09 год. ( спр. призовка до затвора гр. П. на л. 40 от първоинстанционното производство), ведно с препис от обвинителния акт, с указанията на съда относно правата му по чл. 55 НПК.ведомен е за възможността за разглеждане на делото в негово отсъствие, по реда на чл. 269 НПК, както и за правото му да поиска разглеждане на делото при съкратено съдебно следствие, по реда на глава ХХVІІ НПК. Данните сочат че подсъдимият и защитата му са се възползвали от възможността за провеждането на производството при съкратено съдебно следствие.

Редовно призован, той е бил осигурен от затворническите власти за участие в съдебното заседание на 13.01.2010 година. По реда на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК съдът е назначил на искателя служебен защитник - адвокат К, определен от Варненската АК. С личното участие на подсъдимия М защитата му - адвокат К, той е изразил съгласието си с фактите на обвинението, отразени в обвинителния акт, поради което, производството по делото е протекло и приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.

В последната си дума, след приключването на съдебните прения, М. е заявил, че” съжалява за постъпката си”. Съдът е произнесъл присъдата публично в присъствието на страните, т. е. и пред подсъдимия и защитата му.

При тези фактически данни за развитието на Наказателен процес срещу подсъдимия М, ВКС намира за напълно несъстоятелни оплакванията в искането и доводите за възобновяване на делото по реда на чл. 423, ал. 1 НПК изтъкнати в съдебно заседание. Липсват каквито и да било фактически данни, от които да се направят правни изводи за наличието на твърдяното в искането основание.

Правното основание по чл. 423, ал. 1 НПК изисква от обективните данни по делото да е установено, че осъденото задочно лице не е знаело за воденото срещу него наказателно дело, като незнанието му да е резултат единствено от виновното неизпълнение на задълженията на органите на досъдебното производство и/или съда по осигуряване упражняването на правото на лично участие на осъдения в процеса, както и по осигуряването на другите гарантирани негови права на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧОС и в нормите на НПК.

В случая са изпълнени всички стандарти на справедливия процес спрямо осъдения, визирани в чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Във всички стадии на Наказателен процес на М. е осигурено от съответните процесуални органи правото му на лично участие в процеса, което право той и е упражнил лично и активно. Нещо повече, поискал е изрично(справка от протокола от 13.01.10 год. по нохд№6247/09 год. на Варненския РС, л. 49-л. 50) делото да се проведе без повторното събиране на доказателства в съдебното следствие като то е приключило с приобщаването на доказателствата, събрани от досъдебното производство, спрямо които осъденият и защитата не са оспорили достоверността им. Осъденият е признал всички фактически обстоятелства на обвинението, залегнали в атакуваната в това производство присъда, като е бил информиран от съда с протоколното определение от 13.01.10 год., че самопризнанието му, наред със събраните от досъдебното производство доказателства ще се използват при постановяването на присъдата.

Противоречивото поведение на осъдения, след влизане в сила на присъдата, с което оспорва очевидното си участие във всички стадии на наказателното обвинение срещу него при това и с участие на адвокат, като негов защитник в процеса, не е предмет на това производство. Нежеланието му да приеме последиците от влязлата в сила присъда, чрез избягване изпълнението на наложеното с присъдата наказание, не е процесуален въпрос. Съгласно чл. 413 НПК влезлите в сила присъди имат формална и материална правна сила. Те са задължителни за всички учреждения, граждани, юридически и длъжностни лица и подлежат на изпълнение по реда на ЗИНЗП, под надзора на прокуратурата.

Воден от тези мотиви ВКС намира, че не е налице основание за възобновяване на производството по нохд№6247/09 год. на Варненския РС по чл. 423, ал. 1 и сл. НПК, поради което и съгласно чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД№ 6249/ 2009 год. по описа на В. Р. С и за отмяна на постановената по делото присъда №5 от 13.01.2010 година, подадено от осъдения З. Е. М., на основание чл. 423, ал. 1 НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: