О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 594

гр. София, 19.12.2018г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2001 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б. чрез процесуалния представител адвокат М. срещу решение № 41 от 31. 01. 2018 г. по т. д. № 438/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 258 от 10. 05. 2017 г. по т. д. № 367/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, по отношение на И. Б. Б., че дължи на Е. Б. С. сумата от 39 000 лв. по запис на заповед, издаден на 12. 02. 2011 г. с падеж 10. 05. 2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 4. 05. 2016 г. до изплащането й, за което ищецът е снабден със заповед за изпълнение № 2807 от 7. 05. 2015 г. по ч. гр. д. № 5308/2015 г. на Пловдивски районен съд.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост и прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска. Излага оплаквания срещу извода на съда за съществуване на спорното вземане по редовен запис на заповед, тъй като в хода на производството ищецът не установил, по реда на пълното и главно доказване, каузалното правоотношение, за чието обезпечаване записът на заповед бил издаден. Релевира довод,...