№ 206

София, 19.12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4516 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК.

С определение № 1500 от 13.07.18 г. по ч. гр. д. № 1362/18 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено определението № 536/16.04.18 г. по гр. д. № 791/18 г. на Асеновградския районен съд, в частта, с която производството е било прекратено като недопустимо.

[фирма] предявило срещу Б. С. Света Обител „У. Б.“ – Бачковски манастир иск да бъде признато за установено между страните, че държавата, представлявана от областния управител на обл. П. към момента на одобрение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. А., одобрени със заповед № 300-5-67/08.11.2004г. на изп. директор на АГКК София, е собственик на част от имот с № 02974.11.031, която площ от 1410 кв. м., включва и площта, находяща се в извивката, която прави обслужващият новото трасе на пътя тротоар и поради грешка е включена в имот 02974.011.031, собственост на ответника. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че има право на ползване, чрез експлоатация на паркоместа, върху описания имот въз основа на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 5-Д-Е от 03.05.2011 г. С определение № 536/16.04.2018 г. районният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 2 ГПК и е недопустимо ищецът...