№620

София, 18.12.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 3433 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат З. О., като пълномощник на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 675 от 21.03.2018 г., постановено по гр. д. № 4880/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът в касационното производство - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение № 675 от 21.03.2018 г. след отмяна на първоинстанционното решение № 5507 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 12164/2015 г. на Софийския градски съд, в частта по предявения от държавата срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС е признато за установено между страните, че ищецът е носител на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], в УПИ IV- 280, м. „Изток-Изток“, представляващ масивна жилищна сграда, с разгъната застроена площ от 121, 55 кв. м., заедно с избено и таванско помещение, на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в периода от 1990 г. до 2000 г....