№ 881

С. 17.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2827 по описа за 2018г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. И. К. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат И. против въззивно решение № 375 от 19.03.2018г. по в. гр. д. № 3102 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3498 от 11.10.2017г. по гр. д. № 4511/2017г. на Пловдивски районен съд като е прието за установено по отношение на П. И. К., че в отношенията му с [фирма] дължи сумата от 8 800лв. по РКО от 6.09.2016г. и 3.07.2016г., ведно със законната лихва от 27.02.2017г., получена без основание, за която е издадена заповед за изпълнение № 1582 от 28.02.2017г. по ч. гр. д.№ 2690/2017г. на РС Пловдив и са присъдени дължимите разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция решаваща спора по същество, да определи предмета на делото въз основа на въведените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум и да обезсили първоинстанционното решение, ако е разгледан непредявен иск, като върне делото за произнасяне по предявения? Позовава се на противоречие на въззивния акт с т. 9 от ППВС № 1/1985г., ТР №1/2001г. на ОСГТК и ТР №1/2010г. на ОСГТК. Сходен с този е и следващия поставен въпрос,...