Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на О. Л. чрез процесуалния представител адв.В. Н., срещу решение № 233/30.10.2017 г. по в. т.д. № 137/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, допълнено с решение № 15/23.01.2018 г., в частта с която е потвърдено решение № 77/07.12.2016 г. по т. д. № 41/2016 г. на Ловешки окръжен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на „Виагруп” ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ сумата от 161 559, 22 лв. с ДДС, представляваща цена на изпълнени СМР по договор № ДВ – 261/26.06.2014 г., включително и непредвидените по К. строителни работи по възложително писмо № 2/08.09.2014 г. на обект „ОПМ – път LOV2075 през [населено място] от км 3 + 200 до км 5 + 100 с дължина 1 900 м.”, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска – 09.05.2016 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касация „Виагруп” ЕООД, [населено място] оспорва основателността на касационните жалби и наличието на основанията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните на основание чл. 41, ал. 1 ЗОП отм. е сключен договор № ДВ – 261/26.06.2014 г., по силата на който О. Л. е възложила на „Виагруп“ ЕООД извършването на строително – монтажни работи на обект „Основен ремонт на общинска пътна мрежа и мост от уличната мрежа на О. Л. , при цена 501 110, 36 лв. с ДДС. „Виагруп“ ЕООД е изпълнило СМР в селата Чавдарци, А., Б. и С. и същите работи са приети от Общината с двустранно подписване на протоколи обр. 19., като е наредено плащане на сумите по издадените от изпълнителя фактури с приспадане на платения аванс. С писмо № 1/04.08.2014 г. и писмо № 2/08.09.2014 г. Общината е възложила на ищцовото дружество изпълнението на СМР и допълнително непредвидени СМР на подобект „Път LOV2075 през [населено място] от км 3 + 200 до км 5 + 100“, детайлизирани в приложението към писмата, на обща стойност от 161 372, 56 лв. Изпълнителят е предприел изпълнение на СМР. С протокол обр. 10, подписан от представители на двете страни, се установява, че към 15.09.2014г. възложените работи за [населено място] са били изпълнени в пълен обем, но двустранен протокол за приемането им не е подписан от представител на О. Л. поради възражение относно качеството на изпълнение. След проведени в лаборатории изпитвания на проби от пътната настилка и заключения по тях за несъответствия, с писмо № 7000 – 869/19.11.2014 г. изпълнителят е бил уведомен, че Общината се съгласява на предложението за цялостно преасфалтиране на трасето на подобекта в [населено място], като това се изпълни за сметка на „Виагруп“ ЕООД. С писмо № 7000 – 281/01.04.2015 г. възложителят е направил изявление до изпълнителя за прекратяване на договора, поради некачествено изпълнение на СМР на процесния подобект. С писмо № 68/13.05.2015 г. „Виагруп“ ЕООД е предложило на Общината да се сформира комисия за оглед на обекта и установяване на некачествено изпълнение. С. З. № 966/07.07.2015г. на кмета на Общината е назначена комисия. С констативен проткол за извършен от нея оглед на 09.07.2015г. са били установени компрометирани участъци, които според свидетелските показания са били нанесени на схема на трасето на обекта и са били означени на място чрез очертаване със спрей. Изпълнителят е започнал в периода 17.07.2015г.-23.07.2015г. отстраняване на недостатъците, при което са преасфалтирани 32, 5 % от общата възложена площ. След вземане на проби и изпитването им в четири лаборатории три от тях са дали заключение /протоколи от 30.07.2015г., 03.09.2015г. и 08.10.2015г./, че е налице отклонение на асфалтовата смес от БДС. Общината отново е поискала от изпълнителя да отстрани недостатъците за сметка на последния. След допълнително преасфалтиране отново е взета проба /протокол от 16.10.2015г./ и след изпитване в лабораторията на Института по пътища и мостове на А. е било установено съответствие със стандартите – съобразно протокол от 22.10.2015г. Въззивният съд е обсъдил заключенията на първоначалната СТЕ и на тройната СТЕ, с оглед на които е установил, че към 01.04.2015г. са били качествено изпълнени СМР на обща стойност от 144 233, 22 лв. с ДДС, допълнително преасфалтираните участъци посочени в протокол от 09.07.2015г. представляват 32, 5 % от общата възложена за ремонт площ и към 22.08.2017г. / датата на огледа от вещите лица/ състоянието им е задоволително с изключение на местата, където има зауствания – констатира се отлющване на покритието на уличната настилка и състоянието на същата е незадоволитено. ВтАС е възприел оценката на тройната СТЕ относно стойността на изпълнените от ищеца СМР / без наложилото се отремонтиране/, която възлиза на 193 318, 70 лв. с ДДС, от които е приспаднал дадения аванс в размер на 31 759, 48 лв. с ДДС. При тези фактически констатации апелативният съд е направил извод, че между страните валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, вземането по който се дължи при постигане на обещания при сключването му резултат, в случая при доказване от изпълнителя на изпълнение на работата до степен, обуславяща ползване на обекта по договореното предназначение. Според решаващия съд забавата в изпълнението не препятства ищецът да търси заплащане на възнаграждение. ВтАС е отчел, че О. Л. е във владение на изработеното от „Виагруп“ЕООД. След поправката на СМР същите са изпълнени съобразно проектните показатели и приложената към договора количествено-стойностна сметка, с подходящи материали, чието качество съответства на техническите и технологичните изисквания. Състоянието на пътната отсечка за [населено място] е задоволително към датата на огледа на вещите лица през 2017г. като неизпълнение е налице по отношение на работите свързани със заустванията, които обаче по своя обем и стойност не са от естество да обосноват разваляне на договора. На осн. чл. 265, ал. 2 ЗЗД съдът е съобразил, че договорът за изработка може да бъде развален от възложителя само при отклонение от поръчката или ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. След като в случая недостатъците са били отстраними и са били отстранени и възложителят сам е настоявал за това и е допуснал извършване на повторно асфалтиране, то той не е могъл да развали договора с писмо от 01.04.2015г. и дължи заплащане на възнаграждение за изработеното в размер на 161 559, 22лв.

В изложенията към касационните жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ С какви права разполага възложителят при договора за изработка при констатирани недостатъци на изработеното? Може ли възложителят да приеме извършването на поправка на некачествените работи, след като вече е развалил едностранно договора?; 2/ Когато се касае за строителни обекти, дължи ли се плащането на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД на изпълнителя в пълен размер, ако осъществените от него на място строително – монтажни работи не отговарят на одобрения технически проект, а ако няма такъв – на уговореното между страните в договора и изискванията на специалните нормативни актове и технически спецификации съобразно с изискванията на разпоредбите на чл. 169 ЗУТ?; 3/ При възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в производство по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на изработеното, но при установяване на неточно (некачествено) изпълнение, предпоставя ли и без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД съдът да намали дължимото възнаграждение на основание същата разпоредба?; 4/Следва ли СМР, извършени по сключения между страните договор да са съобразени със ЗОП и с „Техническа спецификация – 2014” на Агенция „Пътна инфраструктура”?. По първия и четвъртия въпрос касаторът твърди наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По втория и третия въпрос въвежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на решение № 202/27.02.2015 г. по т. д. № 4123/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 181/10.02.2016 г. по т. д. № 2079/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 48/31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г. на ВКС, I т. о.

По поставените въпроси настоящият състав на ВКС намира следното:

Във връзка с първия правен въпрос въззивният съд е отговорил, че при неизпълнение в качествено отношение на възложените работи възложителят разполага алтернативно с правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД: да иска отстраняване на недостатъците; да иска заплащане на разходите, необходими за отстраняването им или да иска намаляване на възнаграждението. Правомощието по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне е предоставено на възложителя само при съществени недостатъци. Следователно въззивният съд не е отрекъл правото на касатора да развали едностранно договора, но е изложил съображения, че не са налице условия, предвидени по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за разваляне. Направеното от възложителя изявление в този смисъл според въззивната инсатнция не е породило целените с него правни последици, тъй като неизпълнението не е съществено с оглед на договореното предназначение на процесните СМР. Дали този извод е обоснован е въпрос по съществото на спора и предполага обсъждане на събраните гласни, писмени доказателства и заключения на СТЕ, т. е. попада извън обхвата на проверката по чл. 288 ГПК.

Четвърти въпрос е обсъждан от апелативния съд и е дадено разрешение, че изработеното следва да отговаря на обещания при сключването му резултат, в случая при доказване от изпълнителя на изпълнение на работата до степен, обуславяща ползване на обекта по договореното предназначение. След преценка на доказателствата е направено заключение, че след поправката им СМР са изпълнени съобразно проектните показатели и приложената към договора количествено-стойностна сметка, с подходящи материали, чието качество съответства на техническите и технологичните изисквания. Оплакването на касатора за необоснованост на този извод предвид заключението на тройната СТЕ, при това относно състоянието на обекта към 01.04.2015г., а не след поправка на извършените работи, представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, а не правен въпрос, отговарящ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Втори и трети въпрос касаят един и същи проблем, който се обхваща изцяло от трети въпрос. В обжалваното решение ВтАС е приел, че и към датата на огледа на вещите лица е налице отклонение от възложеното по отношение на участъците, касаещи т. нар. зауствания. Тези недостатъци не са съществени, не са довели до разваляне на договора, поради което е присъдил изцяло извършените от изпълнителя СМР. В решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г. на ВКС, I т. о. касационната инстанция е приела, че при възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в производство по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на изработеното, но при установяване на неточно/некачествено/ изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба. Противно тълкуване се явява в противоречие с императивните норми на чл. 266, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 ЗЗД.

Така изложеното налага извод за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с практиката на ВКС по въпроса за: При възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в производство по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на изработеното, но при установяване на неточно (некачествено) изпълнение, предпоставя ли и без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД съдът да намали дължимото възнаграждение на основание същата разпоредба?

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 3231, 18 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 233/30.10.2017 г. по в. т.д. № 137/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, допълнено с решение № 15/23.01.2018 г., в частта с която е потвърдено решение № 77/07.12.2016 г. по т. д. № 41/2016 г. на Ловешки окръжен съд в частта за осъждане на О. Л. да заплати на „Виагруп” ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ сумата от 161 559, 22 лв. с ДДС, представляваща цена на изпълнени СМР по договор № ДВ – 261/26.06.2014 г., включително и непредвидените по К. строителни работи по възложително писмо № 2/08.09.2014 г. на обект „ОПМ – път LOV2075 през [населено място] от км 3 + 200 до км 5 + 100 с дължина 1 900 м.”, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска – 09.05.2016 г. до окончателното изплащане и в частта за разноските.

УКАЗВА на касатора О. Л. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 3231, 18 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: