№ 460

гр. София, 14.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 4161 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. А. против определение № 2214 от 16. 07. 2018г. по ч. гр. дело № 1646/2018г. на Софийски апелативен съд, търговска колегия, 9 състав, с което е потвърдено разпореждане № 113 от 19. 02. 2018г. по гр. дело № 50/2018г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е прекратено исковото производство на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения от касатора иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторът - ищец релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „От значение ли е моментът на узнаване, че детето е записано като рождено дете на бащата или е от значение само фактът, че бащата е узнал за раждане на дете от бившата му съпруга с оглед предявяване на иск с правно основание чл. 62, ал. 1 СК от бащата?“, по който навежда доводи, че е от значение за точното прилагане на закона, както...