№ 569София, 14.12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2279 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 64 от 14.02.2018 г. по в. гр. д. № 676/2017 г. на Софийския окръжен съд е отменено решение № 81 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 237/2016 г. на Самоковския районен съд и е постановено друго, с което е уважен предявеният от С. Г. И. срещу [община] положителен установителен иск за собственост на ПИ с идентификатор 46276.1.107 по КК и КР на [населено място] църква, [община], с начин на трайно ползване ливада и площ от 1, 891 кв. м.

Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил възстановен на ищцата по реда на ЗСПЗЗ с решение № 15-47/28.07.2015г. на ОСЗ С.. Същевременно ответната община се легитимира като собственик на имот № 000009 в същото землище, с площ от 150, 965 дка, за който през 2002 г. е съставен акт за частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗОС, в действащата към този момент редакция, според която общинска собственост са имотите, които са възстановени на общината по силата на специални закони. Основание за издаване на акта за общинска собственост е решение № 1 МЦ/11.09.1995 г. на ПК С., с което на общината се възстановява пасище от 150, 965 дка. Съдът е приел, че има идентичност между ливадата с площ от 1, 891 кв. м., за която предявява претенции ищцата, и имот № 000009 с площ...