О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4963

София, 31.10. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.10.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 5347/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение №1030/25.07.2023г. постановено по в. гр. д. №3238/2022г. по описа на Апелативен съд - София е потвърдено решение № 1580 от 27.06.2022г., постановено по гр. д.№ 10576/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на А. Ж. П. сумата от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди - травматични увреждания, причинили болки и страдания, затруднения в движението на тялото и врата и опасност за живота, настъпили при ПТП на 16.08.2018 г. на републикански път III-664 при преминаване на л. а.“БМВ 330“ с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от А. Ж. П. през неравност на пътното платно, ведно със законната лихва от 16.08.2018 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отменено решението на Софийски градски съд в отхвърлителната му част и Агенция „ Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на А. Ж. П. още 20 000 лв. - горницата над присъдените 60 000 лв. до 80 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, получени при ПТП на 16.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.08.2018 г.

В срок против решение №1030/25.07.2023г. постановено по в. гр. д. №3238/2022г. по описа на Апелативен съд - София е постъпила касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез пълномощника М. А.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В срок е постъпил отговор от ответника по касационната жалба А. Ж. П., чрез адв. П. К., с който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, от ответника по делото срещу осъдително въззивно съдебно решение, постановено по иск с цена над 5 000 лв.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил мотиви, че производството по делото е образувано по предявен частичен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е уважил исковата претенция до размер от 60 000 лв., приемайки, че непосредствената причина за произшествието е неизбежното преминаване на управлявания от ищеца автомобил през неравността (дупка ) на пътното платно; последвалата загуба на контрол, излизането на автомобила от пътя и челния удар в крайпътно дърво. Ищецът е получил твърдените в исковата молба травматични увреждания, обусловили непосредствена опасност за живота му; възстановителният период е протекъл с търпене на силни болки и страдания ; уврежданията са го поставили в невъзможност да пътува в чужбина, където е било семейството му и да полага труд .

Въззивният съд е посочил, че ответникът не е направил възражение по член 51, ал.2 от ЗЗД за принос на пострадалия за настъпване на вредите, поради което и първоинстанционният съд не е дължал да изследва дали ищецът се е движил с неразрешена и несъобразена с пътната обстановка скорост и дали това негово поведение се намира в причинно-следствена връзка с ПТП. Заявеното с въззивната жалба възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД е преклудирано и въззивният съд не следва да го разглежда.

По спорния пред въззивната инстанция въпрос относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, е прието за установено въз основа заключението на съдебно - медицинската експертиза, че при процесното ПТП ищецът е получил три травматични увреждания : гръдна травма, изразяваща се в счупване на IV, V, VI,VII и VIII ляво ребро, контузия на бял дроб, навлизане на въздух в лява плеврална кухина; счупване на лявата дъга на четвърти шиен прешлен и дясната дъга на шести шиен прешлен и счупване на лява лопатка. Гръдната травма е причинила трайно затруднение на движението на снагата за срок от около три месеца, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Обусловила е интензивни болки в първите три седмици, които постепенно са отзвучали в рамките на 2-3 месеца. Травмата на шийните прешлени е причинила трайно затруднение на движенията на врата за срок от около шест месеца, както и много силна болка. Поради опасност от притискане на гръбначния мозък в областта на шията е наложено обездвижването й. Счупването на лявата лопатка е причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка за срок от около 3 месеца. Специализираното болнично лечение е проведено от 16.08.2018 г. до 26.08.2018 г. и е включвало оперативна намеса - торакоцентеза, а също консервативно и медикаментозно лечение. Лечението е продължено при домашно - амбулаторен режим и спазване на стриктен двигателен режим. След приключване на възстановителния период са останали оплаквания от дискомфорт при движение на снагата и врата в продължение на години, обичайно в следващите два поредни зимни сезона .

Въз основа показанията на свидетеля В. П., майка на ищеца, е прието за установено, че ищецът е носил шийна яка в продължение на шест месеца. Спазвал лекарската забрана за движение на главата. Изпитвал болки, не могъл да движи лявата си ръка, бил зависим при извършването на елементарни битови дейности от майка си. Мъчително преживял раздялата от семейството си и четиригодишния си син, тъй като заради ПТП и последвалото лечение пропуснал полета си за Америка. Продължавал да има болки в травмираните места при застудяване и по - резки движения .

При така приетото за установено, въззивният съд е приел, че искът е основателен за общо 80 000 лв. За да определи този размер на обезщетението, съдът се е обосновал, че две от травмите - гръдната травма и травмата на шийните прешлени са сериозни; контузията на белия дроб е наложила извършването на животоспасяваща операция . Наред с това ищецът е търпял физически и морални болки по време на болничното си лечение и операцията, както и при лечението си в домашни условия; търпял е изключителни неудобства при елементарното му битово обслужване и ограничения в движенията на лявата ръка и врата, в т. ч. по причина продължителната имобилизация на шията, преживял е стрес от така настъпилия пътен инцидент. Съдът е взел предвид и продължителния възстановителен период и икономическите условия в страната към настъпване на ПТП през лятото на 2018 г.

При тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване, обосновано с доводи за липса на произнасяне от въззивния съд относно приноса на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, както и за неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като изрично е посочил, че не дължи произнасяне по заявеното с въззивната жалба възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като такова възражение не е въведено от ответника в срока за отговор на исковата молба /отговор изобщо не е бил подаден/, с което е процедирал в съответствие с практиката на ВКС /решение № 92 от 24.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012г., I т. о./. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид установените по делото факти, касаещи увреждането, получено от ищеца и търпените неудобства, с което е процедирал в съответствие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Изложените от касатора доводи не обосновават допускането на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото те са относими към правилността на обжалваното решение, за която касационният съд не се произнася в производството по чл. 288 ГПК.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1030/25.07.2023г. постановено по в. гр. д. №3238/2022г. по описа на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.