Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК отм. във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год./.

Образувано е по касационна жалба на Й. С. П. и Ц. С. Б. от гр. С. срещу въззивното решение от 11.06.2007 год. по гр. дело № 1261/2001 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение, поправено с решение от 06.11.2007 год. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответницата по касация Е. Д. К. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:

С първоинстанционното решение от 24.10.2000 год. по гр. дело № 8851/1996 год. Софийският районен съд, ІІ г. о., 47-ми състав уважил предявения от С. Г. М. иск по чл. 108 ЗС, като осъдил Д. М. К. и Н. П. К. да му предадат владението върху дворно място от 755 кв. м., съставляващо парцел ****Х-572 от кв. 42 по плана на вилна зона І част – разширение К., при съседи: улица, парцели ХХ-571, ІІІ-567, ХХV-572, представляващо част от нива от 1352 кв. м. по регулационния план на м.”К”, гр. С., м.”Г”, представляващ имот № 3* к. л.661 от 1950 год., при съседи: Петър М., Т. Д., Т. К. и наследници на С. М. На основание чл. 431, ал. 2 ГПК отм. съдът отменил нотариален акт № 17, т. Х, нот. дело № 1590/1971 год., с който ТКЗС „В” продало на Д. М. К. по реда на ЗРПВПННИ отм. празно място от 755 кв. м., представляващо парцел ****Х-572 в кв. 42 по плана на вилната зона. Съдът приел, че ищецът се легитимира като собственик с влязло в сила решение № 901 от 21.10.1994 год. на поземлената комисия Д., като наследник на починалия през 1946 год. Гъне М. П. Сделката, предмет на нотариален акт № 17, т. Х, нот. дело № 1* от 09.04.1971 год. е приета за нищожна, като сключена в нарушение на чл. 12 ЗРПВПННИ отм.: ТКЗС се разпоредило с намиращ се във вилна зона урегулиран имот, без да разполага с разпоредителни правомощия по отношение имотите на своите кооператори и без да уведоми собственика.

В хода на въззивното производство са починали последователно ответникът Д. М. К. /25.11.2000 год./, ищецът С/11.04.2003 год./ и ответницата Н/20.06.2006 год./, като на основание чл. 120 ГПК отм. на тяхно място са конституирани универсалните им правоприемници, съответно: Й. С. П. и Ц. С. Б.-ищци и Е. Д. К.-ответник.

Пред въззивната инстанция е била уточнена индивидуализацията на процесния имот, а именно: дворно място от 688.32 кв. м. от парцел ****Х-531 от кв. 42, при съседи по скица: улица, парцел ****Х-530, парцел ****, парцел ІІІ-512 и парцел ****ХV-532 в гр. С., кв. Драгалевци-м. Киноцентъра-1 ч.-разширение, съгласно скицата към заключението на в. л. Попов от 01.06.1998 год. по буквите АБВГДЕ, за който се твърди, че е идентичен с част от парцел ****Х-572 от кв. 42 по плана на вилната зона, при съседи: улица, парцели ХХ-571, ІІІ-567, ХХV-572, представляващо част от нива от 1352 кв. м. в регулационния план на м.”К” на гр. С., м.”Г”, представляващ имот № 3* к. л.661 от 1950 год., при съседи: Петър М., Т. Д., Т. К. и наследниците на С. М.

Градският съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска. Прието било за недоказано наличието на идентичност между имота, възстановен с решението на поземлената комисия /предмет на делбата от 24.11.1943 год./, и този, притежаван от ответниците, по силата на покупко-продажбата от ТКЗС от 09.04.1971 год. Изводът е основан на заключението на тройната техническа експертиза, съгласно което няма достатъчно данни за установяване на идентичност между имота, визиран в протокола от 24.11.1943 год. по гр. дело № 2095/1943 год. на СОС и имоти пл. №№ 30 и 31 по кадастралния план от 1950 год.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения:

Решението е постановено в нарушение на чл. 157, ал. 3, чл. 161 и чл. 188, ал. 1 ГПК отм..

Въззивният съд неправилно е приел, че особеното мнение на вещото лице инж. П/л. 118-120 от гр. дело № 1261/2001 год./ не сочи на разминаване с установените от другите двама участници в тройната техническа експертиза факти, а се свежда единствено до различни крайни изводи при едни и същи констатации. Вярно е, че особеното мнение, както и заключенията на единичната, допълнителната и тройната техническа експертизи съдържат констатации, че срещу имоти с пл. №№ 30 и 31 не са посочени имена на собствениците в разписния лист към кадастралния план, докато срещу имот пл. № 32 е вписано името Д. П. М., протокол от 15.06.1953 год. Особеното мнение, обаче съдържа и констатации на експерта въз основа на извършен от него оглед на място и направено проучване относно разположението на съседните имоти, описани в делбения протокол от 24.11.1943 год., а именно, че съседи на дела на Г. М. П. са: от изток-наследници на Т. К. ; от юг-наследници на П. М. ; от запад-наследници на С. М. и от север-наследници на Т. К. Д. Вещото лице инж. П е анализирал в особеното си мнение към заключението на тройната експертиза и посочените в протокола за съдебна делба от 15.06.1953 год. по гр. дело № 1778/1953 год. съседи на имота /нива в м.”Г” от 1200 кв. м./: Тодор П., С. П. и братя М. И. е съпоставка на скицата-копие от кадастралния план от 1950 год. с издадената от „С” на 03.10.1994 год. комбинирана между кадастралния и регулационен план скица и въз основа на представената с молба от 21.09.2006 год. скица, издадена от фирмата „Г”/л. 107 от делото в СГС/, е изчислил площта от имот пл. № 31, попадаща в границите на парцел ****Х-531, а именно 688.32 кв. м. Впрочем, същата площ е възприета и със заключението на тройната техническа експертиза/л. 116-117 от делото/, като в него също се посочва, че тази площ се различава от скицата на „С” от 03.10.1994 год., послужила за издаване на решение № 901 от 21.10.1994 год. на поземлената комисия - Д. Очевидно е, че и тримата експерти не са намерили за правилно да продължат да работят по скицата на „С” от 03.10.1994 год., но за разлика от особеното мнение на инж. П. Г., останалите две вещи лица не са анализирали делбените протоколи от 24.11.1943 год. и от 15.06.1953 год. и не са съпоставили посочените в тях съседи, за да се отговори по категоричен начин дали е налице идентичност или не. Това е налагало изясняване на делото, като съдът е бил длъжен най-малко да изслуша трите вещи лица и по този въпрос, а доколкото не би могъл да вземе становище по разногласието между експертите, да изиска от тях допълнителни изследвания или да назначи други вещи лица.

Въззивният съд в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. не е обсъдил показанията на разпитаните в заседанието на 05.06.2002 год./л. 39-л. 42 от гр. дело № 1261/2001 год./ свидетели Г. Т. К. и И. Д. П., които са съседи на имота и са заявили, че познават неговите граници. Вторият е син на Д. П. П. /у-ние за наследници № от 01.10.1991 год./, на чието име в разписния лист към плана е бил записан имота по т. 7 от протокола за делба от 15.06.1953 год. по гр. дело № 1778/1953 год. на СНС, ІV р. – нива в м.”Г” от 1200 кв. м., при граници: Тодор П., С. П. и братя М, съставляващ имот пл. № 32 от к. л.661 по кадастралния план от 1958 год.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила съставляват основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б.”в”, предл. второ ГПК отм. и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОТМЕНЯВА решението от 11.06.2007 год., поправено с решение от 06.11.2007 год. по гр. дело № 1261/2001 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ-г отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: