О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№4927

гр. София, 31.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.10.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №903 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. С. С., против Решение №261378 от 19.12.2023г. по в. гр. д. №879/2021г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено Решение № 82890/05.05.2020г. по гр. дело № 39971/2018г. по описа на Софийския районен съд и вместо това е определен на основание чл.128, ал.1 от СК следния режим на лични отношения на А. Т. П., ЕГН [ЕГН], с внучката й В. В. П., ЕГН [ЕГН]: бабата има право да вижда и взима детето всяка втора събота и неделя на месеца в нечетна година- от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя; всяка четвърта събота и неделя на месеца в четна година- от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя; от 10,00ч. на деветнадесети август до 18,00ч. на двадесет и девети август в четна година и от 10,00ч. на деветнадесети юни до 18,00ч. на двадесет и девети юни в нечетна година. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и определяне на режим на лични отношения всяка трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване на детето в дома на бабата, както и 10 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на родителите на детето, както и извън това време по споразумение между страните и когато детето пожелае, като личните контакти с бабата се осъществяват на територията на цялата страна. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.3 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. И. Ц., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Д. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Ответната страна по касационната жалба В. Н. П., ЕГН [ЕГН], е подал отговор на същата, с който изразява становище за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд се е произнесъл по предявена от А. Т. П. против М. И. Ц. и В. Н. П. искова молба с правно основание чл.128, ал.1 от СК за определяне на режим на лични отношения на ищцата с нейната внучка В. В. П., ЕГН [ЕГН]. Съдът е приел от фактическа страна, че ищцата е баба по бащина линия на детето В. В. П.- майка на неговия баща В. Н. П.. С неподлежащо на обжалване решение от 07.11.2019г. по гр. д.№39969/2018г. на Софийския районен съд, 84-ти състав, е било утвърдено споразумение между родителите на детето М. И. Ц. и В. Н. П. за съвместно упражняване на родителските права спрямо него, като детето пребивава при всеки от тях в различни дни и периоди на годината с еднаква продължителност. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че между бабата и внучката има силна емоционална връзка и детето желае да прекарва повече време с нея. От заключението на приетата във въззивното производство съдебно - психологична експертиза съдът е установил, че детето има положително отношение към своята баба по бащина линия и я възприема като част от семейството на баща си, а А. П. притежава способност и на практика полага грижи за внучката си по време на престоя на детето при бащата. По делото е било установено, че ищцата е лекар, пътува многократно в чужбина, има високи доходи, притежава апартамент в центъра на [населено място], ателие в [населено място] и е съсобственик заедно със сина си на апартамент в [населено място]. Жилищните условия в апартамента й в [населено място] са добри, като в хола на същия има обособен детски кът с детско креватче. При така установените факти въззивният съд е приел, че личните отношения между бабата и нейната внучка следва да се осъществяват във времето, когато съгласно утвърденото споразумение между родителите детето пребивава при бащата, като, за да направи този извод, се е позовал на заключенията на приетите по делото съдебно - психологични експертизи, в които е отправена подобна препоръка. Приел е, че бабата е в добри отношения със своя син и го подпомага при отглеждането на детето, като контактува свободно с него във времето, през което детето е при бащата, поради което и бащата би контактувал свободно с детето във времето, през което детето е при бабата. Съдът е приел, че по този начин би се нарушил паритетът между родителите и бащата би имал възможност да контактува повече с детето, ако личните отношения с бабата се осъществяват във времето, през което съгласно споразумението между родителите детето трябва да пребивава при майката. Посочил е и че бабата на детето по майчина линия също осъществява контактите си с детето във времето, когато то е при майката. По така изложените съображения и вземайки предвид споделеното упражняване на родителските права спрямо детето съдът е определил режим на лични отношения с бабата във времето, когато детето пребивава при своя баща. Приел е, че посоченият режим следва да се осъществява не само на територията на [населено място], а в цялата страна, доколкото бабата притежава имоти в [населено място] и [населено място].

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касаторката поставя следния въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по който според нея се е произнесъл въззивният съд: Самостоятелните права за лични отношения с близки по чл.128, ал.1, ал.2 и ал.3 от СК могат ли да бъдат ограничавани от споразуменията, одобрени от съд и влезли в сила, постигнати между родителите по реда на чл.127 от СК?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

В случая по отношение на поставения в изложението въпрос не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него и той не е обусловил правните му изводи. С обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл самостоятелното право на ищцата на лични отношения с нейната внучка и не е приемал, че същото следва да бъде ограничавано поради постигнатото между родителите споразумение за начина на упражняване на родителските права, а е определил режим на лични отношения, изхождайки от съвкупната преценка на интересите на детето. По въпроса за начина на определяне на режим на лични отношения на дете с неговите баба и дядо е налице формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС / Решение № 140 от 10.07.2015г. по гр. д. № 3356/2014г., четвърто г. о.; Решение №291 от 28.01.2020г. по гр. д. № 865/2019г., четвърто г. о.; Решение № 18 от 25.02.2020г. по гр. д. № 2541/2019г., четвърто. о.; Решение №147 от 28.07.2022г. по гр. д. №4889/2021г., четвърто г. о.; Решение № 238 от 19.04.2024г. по гр. д. №1901/2023г., трето г. о., и др./, съгласно която определянето на такива по реда на чл. 128 от СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Съгласно §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4, чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага изводът, че интересът на детето е да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. В случая обжалваното решение е съобразено с така формираната съдебна практика, тъй като въззивният съд е определил режим на лични отношение между ищцата и внучката й, изхождайки от съвкупната преценка на интересите на детето и съобразявайки заключенията на приетите по делото съдебно - психологични експертизи, съгласно които с оглед осигуряване на достатъчна възможност за контакти между детето и неговата майка би било по - подходящо личните отношения между детето и бабата по бащина линия да се осъществяват във времето, когато съгласно споразумението между родителите детето е при своя баща.

Не е налице и поддържаното от касаторката основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и при извършената и служебна преценка /в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца/, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице посочените в изложението основания, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

С оглед изхода на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по жалбата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1440 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №261378 от 19.12.2023г. по в. гр. д. №879/2021г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА А. Т. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на М. И. Ц., ЕГН [ЕГН], сумата от 1440 лв.- разноски за касационното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.