Обявено за загубило сила с ППВС № 1/1989 г., поради отменяне на Закона за наемите (ДВ, бр. 53/1969 г.)

Публикувано: Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.

НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 56 ОТ ЗАКОНА ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НАЕТО ЖИЛИЩНО ПОМЕЩЕНИЕ МОЖЕ ДА ВОДИ ИСК ПО ЧЛ. 2, Т. 4 ОТ ЗАКОНА ЗЗД НАЕМИТЕ ЗЗД РАЗВАЛЯНЕ НА НАЕМНИЯ ДОГОВОР ЗЗД СЪЩОТО ПОМЕЩЕНИЕ КАКТО ЗЗД ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИТЕ СИ НУЖДИ И ТЕЗИ НА РОДНИНИТЕ СИ ПО ПРАВА ЛИНИЯ, ТАКА И ЗЗД ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ ПО ЧЛ. 9 ЗН

Чл. 2, т. 4 ЗН

Върховният съд на НРБ, ОСГК, счита, че носителят на вещно право на ползуване над наето жилище може да предяви иск по чл. 2, т. 4 ЗН против наемателя на такова жилище както за задоволяване на своите лични жилищни нужди, така и на роднините си по права линия, включително и за допълнителни помещения по чл. 9 от същия закон.

В чл. 2 ЗН законодателят е ограничил случаите, в които наемодателят може да иска развалянето на наемните договори.

В чл. 2, т. 4 от същия закон е предвидена възможност да се иска разваляне на наемните договори за жилищни помещения за задоволяване на собствени жилищни нужди, включително на допълнителни помещения по чл. 9 от същия закон на собственика или неговите роднини по права линия, ако те живеят в чужди жилища или ако е настъпила промяна в семейното положение или местожителство на същите лица, щом като уговорения, срок е изтекъл. Макар и в казания текст да се говори само за собственици, следва да се признае, че законодателят има пред вид и носителите на вещното право на обитаване, уредено от нашето законодателство в глава VI, раздел I на Закона за собствеността. Така, както изрично...