О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158

гр. София, 02.03. 2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2401 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Спортен клуб по шахмат Л.“, [населено място] срещу определение № 552 от 24. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 466/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта, с която е потвърдено определение № 263567 от 2. 07. 2021 г. по т. д. № 2431/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав за връщане на исковата молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ от Сдружение „Спортен клуб по шахмат Л.“, Сдружение „Шахматен клуб Ан П.“, А. А. Й., М. Б. В. и П. В. С. срещу Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното сдружение, проведено от 18. 11. 2018 г., и е прекратено производството по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваният акт е неправилен и прави искане за отмяната му по изложени в жалбата съображения. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че доколкото с последващите решения на общото събрание на ответното сдружение, взети на 10. 11. 2019 г. и 16. 05. 2020 г., са отменени оспорените решения на общото събрание от 18. 11. 2018 г. отсъства правен интерес от предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ. Твърди, че са налице висящи съдебни дела по искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за оспорване на решенията на общото събрание от 10. 11. 2019 г. и 16. 05. 2020 г., като изразява становище, че спорът с предмет решенията на общото събрание на ответното сдружение от 18. 11. 2018 г. има преюдициален характер по отношение на тези дела. Обосновава този характер с обстоятелствата, че решенията на общото събрание от 18. 11. 2018 г. са първи по време и само те подлежат на вписване, като при отмяната им от съда, висящите производства по искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за оспорване на последващи решения на върховния орган на сдружението биха останали без предмет и същите биха подлежали на прекратяване. Поддържа, че са налице два правилни процесуални подхода-производствата за отмяна на оспорените решения на общото събрание на сдружението да продължат или последващите такива да бъдат спрени. Сочи, че е налице различен правен интерес на ищците по исковете за отмяна на визираните решения на общото събрание на ответното сдружение.

В приложението към частната касационна жалба се сочи, че са налице основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на въззивния съд. Частният касатор твърди, че определението противоречи на актовете на останалите съдебни състави, в които се приема, че последващите дела трябва да бъдат спрени до произнасянето по преюдициалния спор /за оспорване на решенията на общото събрание на ответното сдружение от 18. 11. 2018 г./, като се позовава на определение от 3. 09. 2021 г. по в. т. д. № 546/2021 г. на Софийски апелативен съд. Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като съдържа неправилна обосновка и препятства правото на защита.

Ответникът по частната касационна жалба Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“ не е депозирал отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“, проведено на 18. 11. 2018 г., за избор на нови председател, УС и КС на сдружението като незаконосъобразни и противоречащи на устава и е извършил констатация, че оспорените решения са отменени с последващи решения на същия орган от 10. 11. 2019 г. и 16. 05. 2020 г.

С оглед така установеното въззивният съд е споделил извода на СГС, че след като с решенията от 10. 11. 2019 г. и 16. 05. 2020 г. на общото събрание на ответното сдружение, които произвеждат незабавно действие във вътрешните отношения между сдружението чрез неговите органи и членовете на сдружението и са задължителни за всички членове на сдружението, са отменени процесните решения на общото събрание от 18. 11. 2018 г., то е отпаднал правният интерес от исковете за отмяната им и при отсъствието на тази процесуална предпоставка исковете са недопустими. По повод доводите за съществуващи висящи съдебни производства по искове с правно основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ с предмет решенията на общото събрание на ответното сдружение от 10. 11. 2019 г. и 16. 05. 2020 г. съставът на Софийски апелативен съд е изтъкнал, че решението по конститутивния иск с посоченото правно основание няма обратно действие и последиците на евентуалната отмяна ще настъпят занапред от датата на влизане в сила на съдебния акт. Поради това е изразил разбиране, че решенията на общото събрание на ответното сдружение от 10. 11. 2019 г. и 16. 05. 2020 г. следва да бъдат зачетени до евентуалната им отмяна.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.

Предвид позоваването от частния жалбоподател на противоречие на въззивния акт с актове на останалите съдебни състави, от които се цитира само определение от 3. 09. 2021 г. по в. т. д. № 546/20121 г. на Софийски апелативен съд, следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намиращо приложение и по отношение на частните касационни жалби на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай частният касатор само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в представеното в изпълнение на указанията на администриращия жалбата апелативен съд изложение не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението частният касатор е повторил доводите си, че процесният спор е от значение за преценката за допустимостта на последващите производства по искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното сдружение от 10. 11. 2019 г. и 16. 05. 2020 г., както и за неправилност на извода на въззивния съд за отпадане на правния интерес от оспорването на решенията на общото събрание от 18. 11. 2018 г. Тези твърдения биха съставлявали основания за отмяна на въззивното определение като неправилно, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Същите не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен въпрос по прилагането на материална или процесуална норма. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК съобразно цитираното тълкувателно решение. Същевременно, не се мотивира и съществуването на допълнително основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Позоваването в изложението на частния касатор е само на противоречие на въззивното определение на САС на актовете на останалите съдебни състави, като се цитира определение по в. т. д. № 546/20121 г. на САС. С оглед тези доводи, трябва да се подчертае, че противоречивата практика на съдилищата е изключена като основание за допускане на касационно обжалване с измененията на ГПК от 2017 г. /ДВ, бр. 86/2017 г./.

Частният жалбоподател поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Извън обхвата на очевидната неправилност са хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на ВКС или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая частният касационен жалбоподател не е обосновал нито една от изяснените възможни проявни форми на очевидната неправилност. Дали изводите на въззивния съд за отпадане на правния интерес от предявените конститутивни искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното сдружение от 18. 11. 2018 г. са законосъобразни и обосновани е извън предмета на фазата по селекция на касационните жалби, съответно не може да обоснове достъпа до касация на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 466/2022 г. на Софийски апелативен съд в обжалвана част.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 552 от 24. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 466/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в обжалваната част, с която е потвърдено определение № 263567 от 2. 07. 2021 г. по т. д. № 2431/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.