Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от М. Я. Ц., чрез адвокат Т. Г., касационна жалба срещу решение № 105 от 25.05.2022 г. по в. гр. д.№ 133/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 29 от 31.01.2022 г. по гр. д.№ 990/2021 г. на Ловешкия районен съд и е признато за установено, по предявения от Д. С. Д. срещу М. Я. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Д. С. Д. е собственик, на основание договор за дарение, сключен с н. а. № ***г., на недвижим имот, представляващ реална част, с площ от 754 кв. м., от имот № ***по ПНИ на местността “П.-Л.”, землището на [населено място], одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г. на областния управител на О. Л, влязла в сила на 02. 08. 2008 г., която реална част е заключена между границите на имоти № № ***и ***, дере и път по ПНИ и е отразена на комбинираната скица към заключението на съдебнотехническа експертиза на л. 47 от първоинстанционното дело, и ответникът М. Я. Ц. е осъден да предаде на ищеца Д. С. Д. владението върху описаната реална част от имота.

Ищецът Д. С. Д. не е подал отговор на касационната жалба.

При извършването на преценка за наличие на основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото има за предмет иск по чл. 108 ЗС, предявен от Д. С. Д. срещу М. Я. Ц., за установяване на собствеността и предаване владението върху описаната по-горе реална част, с площ от 754 кв. м., от имот № ***по ПНИ, целият с площ от 1099 кв. м. Като придобивно основание ищецът сочи договор за дарение, сключен с н. а. № *** г., с наследници на И. Н. П., а като придобивно основание на дарителите – реституция по ЗСПЗЗ, приключила със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.

Ответникът е направил възражение за придобиване по давност на спорната реална част от 754 кв. м., от имот № ***по ПНИ, с твърдения, че върху същата е упражнявано владение повече от тридесет години преди предявяване от иска – първоначално от баща му, а след смъртта му от него самия. Началото на владението датира от 1987 г., когато на родителите му бил предоставен за ползване, на основание ПМС № 26 и РМС № 136/1987 г., имот с площ от 800 кв. м. Баща му заградил предоставения за ползване имот, ведно с процесната реална част от 754 кв. м. В предоставения за ползване имот построил жилищна сграда, на основание одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж от 1988, а върху спорните 754 кв. м. баща му засадил овощна градина, която впоследствие била подновена от ищеца. След смъртта на баща му, настъпила 2003 г., имотът бил владян от ответника. Със заповед на кмета № 1033/10. 07. 2009 г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ наследниците на Я. Ц. Ц. са придобили собствеността върху 600 кв. м. от предоставения им за ползване имот № ***по ПНИ, с констативен н. а. № *** г. са признати за собственици на същия, а с н. а. № *** г. за покупко-продажба ответникът е придобил идеалните части на останалите съсобственици.

По делото е установено, че процесните имоти се намират в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти е одобрен със заповед на областния управител № 379/30. 06. 2008 г., обнародвана в ДВ бр. 64/18.07.2008 г. и влязла в сила на 02.08.2008 г., и по същия спорната реална част от 754 кв. м. съставлява част от имот № ***, с площ от 1099 кв. м.

С договор за дарение на недвижим имот, сключен с н. а. № *** г., с наследници на И. Н. П., ищецът е придобил собствеността върху имот № ***по ПНИ, а дарителите са се легитимирали като собственици със заповед № 251/01. 03. 2010 г. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на И. Н. П. и удостоверение за наследници.

На родителите на ответника бил предоставен за ползване, през 1987 г., на основание ПМС № 26 и решение № 136/29.12.1987 г. на ИК на ОбНС Ловеч, имот с площ от 800 кв. м. През 1987 г. баща му заградил предоставения за ползване имот, ведно с процесната реална част от 754 кв. м., и оттогава същата е приобщена и съставлява част от дворното място на ответника и наследодателя му. В предоставения за ползване имот построил жилищна сграда, на основание одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж от 1988 г., а върху спорните 754 кв. м. баща му засадил овощна градина, която впоследствие била подновена от ищеца. След смъртта на баща му, настъпила 2003 г., имотът бил владян от ответника. Със заповед на кмета № 1033/10. 07. 2009 г. по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ наследниците на Я. Ц. Ц. са придобили собствеността върху 600 кв. м. от предоставения им за ползване имот, като придобитият имот е нанесен като имот № ***по ПНИ. С констативен н. а. № *** г. са признати за собственици на същия, а с н. а. № *** г. за покупко-продажба ответникът е придобил идеалните части на останалите съсобственици (майка му С. Б. Ц. и брат му Ц. Я. Ч.). С нотариален акт за дарение № *** г. (след предявяване на иска) М. Я. Ц. е дарил имота, заедно с други имоти, на дъщеря си С. М. Ц., като си е запазил вещно право на ползване върху същия.

Установено е от показанията на свидетелите, че от 1987 г. до предявяване на иска спорните 754 кв. м. от имот № ***по ПНИ са оградени и приобщени към дворното място на ответника. Същите са владени от бащата на ответника от 1987 г. до смъртта му 2003 г., а след това и до предявяване на иска на 07. 07. 2021 г. – от ответника. Първоначално върху процесната реална част от 754 кв. м. бащата на ответника е отглеждал прасета, но впоследствие е засадил там овощни дръвчета. Преди двадесет години ответникът е премахнал по отм. ите овощни дръвчета и е засадил на тяхно място нови. Мястото е поддържано. Ищецът и праводателите му не са владели процесния имот, тъй като към приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ по отношение на праводателите на ищеца и към сключване на договора за дарение имотът е съставлявал част от ограденото дворно място на ответника.

По повод заявление на ищеца Д. Д. е образувана административна преписка по чл. 34 ЗСПЗЗ и издадена заповед № 671 от 15.05.2017 г. на кмета, с която е разпоредено изземване на спорната реална част от имот № ***по ПНИ от ответника М. Я. Ц.. Заповедта не е била изпълнена и е отменена с решение № 439 от 04.12.2017 г. по адм. дело № 1054/2017 г. ЛОС по съображения, че е недопустимо в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ да бъде разрешен съществуващия между страните спор за материално право.

От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че по ПНИ придобитият от ответника имот № ***, с площ от 600 кв. м., и възстановеният на праводателите на ищеца имот № ***, с площ от 110 кв. м., са съседни и имат обща граница, която не е материализирана на място. През имот № ***минава съществуваща ограда в посока север - юг, която го разделя на две части: западна част от 754 кв. м. (спорната реална част), приобщена към имота на ответника и засадена с овощни дървета, и източна част от 346 кв. м., която в момента е необработваема земя. Ответникът ползва имот № ***по ПНИ, от 600 кв. м., и спорната реална част от 754 кв. м. от имот № ***, а ищецът ползва само останалите 346 кв. метра от имот № ***, попадащи извън ограденото дворно място на ответника.

При тези данни въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска. Ищецът е собственик на спорната реална част от 754 кв. м. от имот № ***по ПНИ, одобрен със заповед № 379/30.06.2008 г. на Областен управител на О. Л, влязла в сила на 02. 08. 2008 г., на основание договор за дарение, а праводателите му – на основание реституция по ЗСПЗЗ, приключила със заповед № 251/01. 03. 2010 г. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. За неоснователно е прието възражението на ответника за придобивна давност. До възстановяване на собствеността върху имота на праводателите на ищеца по реда на ЗСПЗЗ със заповед № 251/01. 03. 2010 г. на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ давност не е текла и няма данни от кой момент след това ответникът е променил държането във владение и дали е довел това до знанието на ищеца и праводателите му. Прието е, че действията, демонстриращи явното намерение на ответника за своене на вещта, са извършени едва след като ищецът Д. Д. е поискал да реализира правомощието си да владее придобития имот, инициирайки процедура по чл. 34 ЗСПЗЗ. След като към предявяване на иска ответникът не е придобил спорната реална част от имота по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, то упражняваната от него фактическа власт се явява без основание.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/. към кой момент приключва административната процедура по реституция по ЗСПЗЗ на имот в територия по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ и от кога е възможно придобиването му по давност – от влизане в сила на плана за новообразуваните имоти или от възстановяване на собствеността със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ; 2/. когато имотът е изцяло чужд, нужно ли е лицето, което е установило фактическа власт върху имота без основание, да демонстрира по отношение на собственика намерение за своене; 3/.когато ищецът по иск за собственост се легитимира като собственик на идеална част от вещта, длъжен ли е съдът да признае това му право.

Твърди се, че първия въпрос е разрешен в противоречие с решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр. д.№ 5168/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 161 от 23.01.2019 г. по гр. д.№ 4894/2017 г. на ВКС, І г. о., вторият – в противоречие с решение № № 262 от 209.11.2011 г. по гр. д.№ 342/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., третият въпрос – в противоречие с решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д.№ 1543/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д.№ 280/2009 г. на ВКС, І г. о., и решение № 58 от 14.03.2012 г. по гр. д.№ 678/2011 г. на ВКС, ІІ г. о.

Първият въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като в случая, към предявяване на иска на 01. 06. 2021 г. десетгодишният придобивен давностен срок би бил изтекъл независимо от това дали ще се приеме, че началото на течението на срока е от влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНС през 2008 г. или от приключване на реституционната процедура по отношение на праводателите на ищеца през 2010 г. Решението на Общинска служба по земеделие гр. Ловеч № 78С от 06.07.1995 г. няма конститутивно действие, въпреки че е постановено преди измененията на чл. 14, ал. 1, т. 3 и § 4 к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999 г., защото в самото решение възстановеният имот не е описан по начин, който да позволява индивидуализацията му, а липсва и скица към решението, която да въведе яснота относно границите на възстановения имот. Реституционният ефект е настъпил с издаването на заповедта по § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСППЗЗ на 1. 03. 2010 г., откогато е станало възможно придобиването му по давност, а искът е предявен на 01. 06. 2021 г.

Третият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, неотносим е към спорния предмет и не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което също не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос. Същият е решен в противоречие с решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., в което е прието, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т. е. има качеството на владелец, и за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 25.05.2022 г. по в. гр. д.№ 133/2022 г. на ОС - Ловеч.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя М. Я. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50 лв., като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: