О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2821

София, 30.10.2024 годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №1122/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Д. С. ЕООД, [населено място] и Х. Н. М. против решение №62 от 29.01.2024г. по т. д. №860/23г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба- „У. Б. АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв.С. Н. са поддържали вероятна нищожност и очевидна неправилност на обжалваният съдебен акт, обосновани с искането към състава на ВКС - ако бъде извършена преценка, с оглед изложението, че от поставените въпроси нито един не е релевантен, то настоящият състав да изведе въпрос от касационните оплаквания „поради нищожност и очевидна неправилност“. Поставен е въпросът – „ Моментът на предсрочна изискуемост на кредита следва ли да се определя към момента, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника?“. Посочено е общо, че САС се произнесъл по този въпрос в противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен е въпрос 1.2 „Упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква ли уведомяването да е достигнало до длъжника?“. И 1.3.“Следва ли волеизявлението на кредитора за обявяване кредита предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника?“ .Отново общо е сочено противоречие с изброени решения на ВКС. Страната пространно е развила оплакването си поддържано в хода на цялото производство, че след като банката е уведомила длъжниците си за упражняване правото си на предсрочна изискуемост на кредита редовно на 02.09.21г. и срокът за доброволно изпълнение бил изтекъл на 16.09.21г.,същата не може валидно да счита кредита за предсрочно изискуем от 22.10.21г. без отново да уведоми длъжниците. Касаторите пространно са развили разбирането си, че макар и по тяхно искане този месец да са водени разговори за предоговаряне сроковете за издължаване на кредита, то банката е била задължена отново да ги уведоми, че счита кредита за предсрочно изискуем. Така е обосновано и противоречие с практиката на ВКС, чрез поддържаното от касаторите, че като не ги е уведомила повторно в рамките на месеца, то банката изобщо не ги е уведомила, поради което не е направила и кредита предсрочно изискуем. Страната е възпроизвела оплакванията от касационната си жалба, чрез възпроизвеждане текста на исковата молба, поканата и допълнителната искова молба в подкрепа на разбирането си, че банката е сочила кредита за предсрочно изискуема именно от датата 22.10.21г., като е направено оплакване, че незаконосъобразно САС приел по-ранна дата за настъпилата предсрочна изискуемост. Поставен е въпрос обозначен като такъв за развитие на правото – „ Изисква ли се при повторно обявяване на кредита за предсрочно изискуем от кредитора, обявлението да е достигнало до длъжника, след като първото обявяване е достигнало до него?“ . В заключение кратко е посочено, че решението било и очевидно неправилно, тъй като в изброените искова молба допълнителна искова молба и покана банката поддържала, че е обявила кредита за предсрочно изискуем от 22.10.21г. а САС приемал по-ранна дата / такава не е посочена/. Лаконично е възпроизведено горното оплакване развито в изложението подробно. Други доводи не са развити.

Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Те, чрез пълномощника си, са поставили три въпроса в хипотеза на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, които имат еднакво съдържание и съдържателно отразяват разбирането им за това, че банката не е упражнила своето право да направи кредита предсрочно изискуем като уведоми изрично длъжниците за това. Сочената съдебна практика е в същия смисъл и в съответствие със задължителната тълкувателна практика е възприела разбирането, че предсрочната изискуемост настъпва именно от уведомяване на длъжниците за това. В случая дори и така поставения въпрос / тъй като съдържателно и трите въпроса са еднакви/ да бъде възприет като релевантен, то налице би било само общо основание, тъй като съдът не е приел нещо различно от това Същият е посочил / а и този факт не се оспорва от касаторите/, че длъжниците са надлежно уведомени за настъпване на предсрочна изискуемост на целия дълг на 02.09.2021г., като това е момент предхождащ подаване на заявлението по чл.418,ал.3 ГПК Този факт именно е приел и съдът като правопораждащ за настъпването на предсрочна изискуемост на дълга, като същата не се нуждае от потвърждаване след изтичане на срока за доброволно изпълнение, тъй като водените преговори не са постигнали някаква промяна в правоотношението, респективно не е настъпил нов факт след обявената предсрочна изискуемост, а надлежното й обявяване е мотивирано с настъпване на условията за това. Страната не прави разлика в случая между настъпване на определен юридически факт, който не е променен, тъй като не е последвало дори частично изпълнение и техническото оформяне на последиците от този юридически факт. В тази връзка без правно значение за отчетените от въззивната инстанция настъпили правни последици е и посочената след изтичане на срока за доброволно изпълнение дата за предсрочната изискуемост на дълга от банката. Именно поради това и изброената практика е неотносима, тъй като разглежда различни хипотези, а и съдът не е мотивирал различен правен извод от застъпените в нея разбирания. Или не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК

Страната е поставила и втори въпрос, съдържателно повтарящ същите оплаквания, разгледани по-горе, като и този въпрос отново не е съобразен с установените факти по конкретния спор, а изцяло е отражение на защитното разбиране на страната, че осчетоводяването на дълга определя и начало на предсрочната изискуемост. Освен това страната не е изложила и доводи свързани с изрично определената дефинитивност на основанието съгласно разрешенията дадени с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г.

Следва да се отбележи, че искането съдът да „извлича“ правни въпроси от касационните оплаквания е неоснователно. Съдът няма такова задължение – в този смисъл изрично т.1 ТР ОСГТК № 1 /10г. Правно необосновано страната обвързва наличието на правен въпрос с основанията по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като за тези по първите две предложения на текста съдът следи служебно и без да са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Д. доколкото съдът е действал в законен състав, в рамките на неговата компетентност и се е произнесъл с решение, мотивирано и логично обосновано като мотиви и правен резултат, то обжалвания съдебен акт не е нищожен. Страната не сочи други доводи относими към това основание, поради което се налага извод, че то не е налице.

Касаторите, чрез пълномощника си са поддържали и основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, чрез същите общи оплаквания по отношение на това, че съдът не е възприел разбирането им относно това, че било необходимо повторно уведомяване за да се счита кредита за предсрочно изискуем. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда, развити в контекста на защитната теза на страната са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството.

С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №62 от 29.01.2024г. по т. д. №860/23г. на Софийски апелативен съд .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: