О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50132

[населено място], 27.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Божилова т. д. № 652/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Ж. против решение № 74/04.10.2021 г. по гр. д.№ 301/2021 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му, с която е потвърдено решение № 11/18.02.2021 г. по т. д.№ 564/ 2019 г. на Окръжен съд - Бургас, по предявеният от „Алианц банк България „ АД против касатора иск, с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, като същият е осъден да заплати на банката 109 137 лева – дължима главница по договор за универсален ипотечен кредит № 25271/01.08.2007 г. ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 30.09.2019 г. до окончателното й заплащане, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че сключеният договор за кредит, в режим на стандартен ипотечен такъв, след прекратяване на режима овърдрафт, е действителен, въпреки установената неравноправност на оспорените от ответника – касатор клаузи на чл. 15, чл. 17 и чл. 18 от договора, на основание чл. 143 т. 10 ЗЗП, Неправилен страната намира извода на съда, че посочените клаузи касаят „изменението на лихвения процент„, а не са клаузи “които определят основна, характеризираща договора за кредит престация„, респ. счита неправилен извода на съда, че страните биха сключили договора за кредит и без тези неравноправни клаузи, тъй като намират приложение чл. 26 ал. 4 ЗЗД и чл. 146...