Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3513/9.02.2022 г., подадена от М. И. М., Ф. А. М., С. М. Ч., А. Р. Ч. и С. М. А., чрез адвокат С. М., срещу решение № 10 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 20215300502809/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено изцяло решение № 260325 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 2160/2019 г. на Pайонен съд - Асеновград, като вместо това е постановено друго, с което са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, М. И. М., Ф. А. М., С. М. Ч., А. Р. Ч. и С. М. А. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на О. М. К. да упражнява необезпокоявано правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на А. - Д. В., като премахнат построената сграда с идентификатор ****, по КККР на [населено място], район „Д. В.“, изменени със заповед № 18-3920-30.04.2020 г. на началник на СГКК - [населено място], с площ от 6 кв. м, предназначение: селскостопанска сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място],[жк].

Въззивният съд е посочил, че не се спори между страните по отношение на установената от районния съд фактическа обстановка, съгласно която страните са собственици на два съседни имота. О. К. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на А. - Д. В., с площ от 383 кв. м, находящ се в район „Д. В.“, [населено място], трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с адрес на имота: [населено място], [улица], номер по предходен план: кв. 46 парцел *, ведно с построените в имота сгради, на основание дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том 1, дело 59/2015 г. на нотариус Б., вписан с Акт № 194, том 3, дело 450/2015 г. на СВ - Асеновград. Ответниците по исковата молба са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор ***. С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на ППЗДС от 4.06.1999 г. М. И. М. и М. И. М. са закупили дворно място, съставляващо парцел *, кв. 46 по плана на [населено място],[жк], с площ на целия парцел 372 кв. м, при граници: улица, парцел *, парцел *. М. И. М. и С. М. А. са продали притежаваните от тях 5/6 от 1/2 ид. ч. от имота, придобити по силата на покупко-продажба и наследство, на С. М. Ч. и А. Р. Ч. с нотариален акт № 37, том III, дело 420/2017 г. на нотариус Б., вписан с Акт № 32, том 20, дело 3720/2017 г. на СВ - Асеновград, ведно с всички подобрения в имота, както и самостоятелни обекти и сгради в имота с идентификатори *****, ****, ****. Така С. М. Ч. и А. Р. Ч. общо са придобили по наследство и покупко-продажба 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на А. - Д. В., и построените в него сгради с идентификатори *****, ****, **** М. И. М. и Ф. А. М. се легитимират като собственици с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 67, том I, дело 64/2018 г. на нотариус Бюуюклиева, с който са признати за собственици на основание покупка и разрешение за строеж и договор за отстъпено право на строеж от 26.05.1975 г. на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], район „Д. В.“, с адрес на имота: [населено място] [улица], целият с площ от 386 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: кв. 46, парцел *, както и на самостоятелен обект в сграда с КИ *****. Със заповед № 18-3920-30.04.2020 г. на началник СГКК - [населено място] е одобрено изменение на КК на район „Д.В.“, като са нанесени нови обекти в КККР, а именно: сграда с КИ ****, с площ от 6 кв. м, селскостопанска сграда, построена в имот ***, собственост на ответниците по исковата молба. Прието е за безспорно по делото обстоятелството, че сграда с КИ **** по КККР на [населено място],[жк], не е била предмет на договора, обективиран в нотариален акт № 37, том III, дело 420/2017 г. на нотариус Б., поради което като собственик на същата сграда, по силата на наследствено правоприемство от починалия в хода на процеса М. И. М., се легитимира и С. М. А.. От приетото писмено доказателство - телепоща, се установява, че О. М. К. е изпратил покана до М. И. М., получена на 26.02.2019 г., с която му е определил седмодневен срок от получаване на поканата да премахне незаконно построената сграда - дърварник, част от която попада в неговия имот, като не е спорно, че сградата не е премахната.

Въззивният съд е изложил, че по делото са разпитани две групи свидетели, като според свидетелите на О. М. К. сградата, представляваща сграда за съхранение на дърва, видимо навлиза в имота на жалбоподателя, поради което той има спор с насрещните страни, а свидетелят на насрещните страни твърди, че сградата, която била направена за съхранение на дърва и въглища, е строена след жилищната сграда, около 1980 г., от двамата братя, които закупили имота, като спорът за тази сграда започнал от скоро. Посочил е, че няма причина да не кредитира свидетелските показания.

Окръжен съд – Пловдив е приел за спорно между страните дали сграда с КИ ****, представляваща стопанска постройка, е законна, като е оспорено от О. К. приетото по делото удостоверение от 3.02.2020 г., издадено от гл. архитект на [община], съгласно което стопанска постройка е построена до 31.03.2001 г., видно от нотариално заверена декларация, като обектът е търпим строеж по смисъла на § 127 ЗУТ. Съгласно представеното удостоверение за търпимост, обект с идентификатор **** е търпим строеж по смисъла на § 127 ЗИДЗУТ — строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. Съдът е визирал, че верността на изложеното в това удостоверение за търпимост е оспорена от О. К. в заседанието, в което е било представено, като е оспорено както построяването на постройката преди 2001 г., така и че е била допустим строеж по действащите градоустройствени планове, като е заявил, че за допълващо застрояване на границата на съседен имот се изисква категорично съгласие на собствениците на съседния имот. Изискана и приложена към делото е преписката по издаване на искания акт - удостоверение по § 127 ЗУТ за търпим строеж, издадено по молба на М. И. М., ръчна скица към геодезическо заснемане и нотариално заверена декларация на Н. М., И. М. и Н. М., че сградата е построена преди 2001 г. от М. И. М..

Съдът е кредитирал приетите заключения на съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, съгласно които процесната сграда е разположена в западната част на имот ***, плътно до жилищна сграда с КИ ****, като със заповед от 30.04.2020 г. е отразена в КК с идентификатор ****. Според експертизата зидът на сградата изцяло попада в имот ***, и само част от стрехата навлиза в имот с идентификатор *** - с около 5 см в северния край и с около 8 см в южния. Местоположението на границата по кадастралната карта между ПИ *** и *** не съответства на дворищнорегулационните линии между парцели * и * в кв. 46 по регулационния план на[жк]. Вещото лице, с допълнително заключение, прието в съдебно заседание на 12.04.2021 г., установява, че частта от парцел *, която попада в ПИ **, възлиза на 14 кв. м, поради което дава заключение, че двата имота *** и *** са частично идентични, съответно, с парцел * и парцел *, предвид това, че местоположението на източните и западните граници на поземлените имоти не съответства на местоположението на източните и западните граници на парцел * и парцел *. От ситуационния план към заключението е видно, че част от процесната сграда попада в границите на парцел *. Разстоянието от външната страна на сградата „дърварник“ до граничната линия на поземлен имот *** възлиза на 16 см. При изслушване в съдебно заседание, вещото лице заявява, че липсва пречка при съществуващата сграда да се изгради ажурна ограда между двата имота, като на място има подпорна стена и няма пречка да се изгради оградата, както и че разрешение за строеж се издава по регулационния план.

Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Пловдив е заключил, че сграда с идентификатор **** е построена без строителни книжа, преди 2001 г., около 1980 г., след построяване на жилищната сграда, към която е прилепена. От заключението на вещото лице се установява и че тя е построена на 16 см отстояние от границата на имота на О. К., като попада и в очертанията на регулационната граница на парцела му.

Съдът е намерил за доказани всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС за събаряне на незаконно построената сграда с идентификатор **** - от приетите по делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-техническата експертиза се установява, че ответниците по исковата молба притежават сграда, построена без строителни книжа на границата на имота с ищеца, като за това не е било дадено съгласие от собственика на съседния имот, което е в нарушение на нормите на закона. Не се спори, че ответниците са собственици на построената в имота им стопанска постройка с идентификатор **** по КККР на [населено място] - Д.В.С е построена на 16 см от имотната граница и след страничната регулационна линия с имота на ищеца, което се установява от приетата без възражение на страните експертиза. Това представлява неоснователно действие на ответниците, тъй като става дума за незаконен строеж, без издадено строително разрешение, който не отговаря на изискванията на закона за изграждане на постройки на допълващото застрояване на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот (чл. 42 ЗУТ).

Съдът е съобразил, че ответниците по иска са се позовали на приетото по делото удостоверение за търпимост на сградата. Посочил е, че по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ от 2012 г. търпими са строежите, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон (ЗУТ). Приел е, че в случая по делото се установява от събраните свидетелски показания, че процесната постройка е изградена преди 31.03.2001 г., около 1980 г. Сградата не отговаря на законовите разпоредби - нито на тези, действащи към момента на изграждането й, нито на действащите към настоящия момент. Към момента на построяването й, към 1980 г., са били нарушени действащите норми на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., отменена през 1995 г., по-конкретно чл. 125, ал. 2, чл. 121, ал. 2 от наредбата. Съгласно чл. 121 от Наредба № 5 от 1977 г., отменена през 1995 г., второстепенните постройки трябва да са на разстояние от регулационните линии на съседните парцели най-малко 3 м, или най-малко 1.50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите. В алинея втора е посочено, че „второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид.“. Посочил е, че по делото не се установява да е дадено от ищеца или неговите праводатели съгласието, каквото е изисквала разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от Наредба № 5 от 1977 г. Според въззивния съд сградата е изградена и в нарушение на действащите към настоящия момент норми на ЗУТ (чл. 42) за изграждане на постройки на допълващото застрояване на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, само когато калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради, а при свободно разполагане се нарушават минималните отстояния на постройките на допълващото застрояване от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, или с оглед височината минимум 1.5 м.

Въззивният съд е визирал, че представеното удостоверение за търпимост на сградата, издадено от гл. архитект на [община], е било оспорено именно с довода, че сградата не отговаря на действащите към датата на построяването й и към настоящия момент разпоредби за допълващо застрояване на границата на имота, поради което е посочил, че не може да приеме за доказано удостовереното с този документ, с оглед изложените по-горе съображения. Изложил е, като се е позовал на практика на ВС и ВКС, че при направеното оспорване съдът е длъжен да прецени констатациите в представеното удостоверение, издадено от административния орган, както и че може да извърши и инцидентна преценка на акта, включително и за съответствието му с изискванията на материалния и процесуалния закон. Ето защо е намерил, че доколкото процесната сграда не съответства на действащите към момента на построяването й разпоредби на закона за изискванията за сгради на допълващо застрояване, изградени на границата със съседен имот, и предвид липсата на установеното в цитираната норма отстояние от регулационната линия, невярно се явява удостовереното в представеното удостоверение, че строежът на сградата представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Съдът е приел и че без значение за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е дали постройките са със статут на търпим строеж - от значение е само дали обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, доколкото търпимостта на строежа по смисъла на ЗУТ е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но тя не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. Въззивният съд е съобразил постановките на ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, т. 3, съгласно които за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, както и че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем - например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение. Поради това Окръжен съд – Пловдив е намерил за доказана и втората предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на процесната постройка, а именно, че изграждането и поддържането на такава постройка в имота на ответниците пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху своя имот в пълен обем и по предназначение. Визирал е, че в конкретния случай се установява, че процесната постройка е изградена в нарушение на строителните правила и норми, без съгласието на собствениците на съседния имот, на разстояние от страничната регулационна линия, което е по-малко от предвиденото в цитираните разпоредби на Наредба № 5 от 1977 г. (отм.) разстояние от най-малко 3 м/1.5 м до съседния имот, с които законодателят е определил минимално разстояние на стопанските постройки от страничната регулационна линия, което нарушение само по себе си представлява пречка за собственика на съседния имот, по-голяма от обикновената, за ползване на имота му по предназначение, още повече, че част от сградата попада в собствения на ищеца парцел *, кв. 36 по регулационния план на[жк].

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отново твърдят, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Сочат, че в мотивите му единствено и само се сочи незаконността на издаденото удостоверение за търпимост на сградата и се изтъква нарушение на действащите правила и норми от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство отм., като оспорват тези мотиви като неправилни и незаконосъобразни, тъй като не кореспондират нито с установените правила и норми по ЗУТ, нито с фактите по делото. Според жалбоподателите никъде не се изтъкват данни, че т. н. второстепенна постройка покрива калканна стена от сградата на собственика в съседния имот (ищеца). Напротив, в заключенията на вещото лице се чете, че процесната сграда - дърварник, е разположена в западната част на имот с идентификатор *** (на ответниците по исковата молба), и плътно до тяхната жилищна сграда с идентификатор ****. От геодезичното заснемане е видно, че сградата попада изцяло в имот *** и само част от стрехата (5 см от северния край и 8 см от южния) попада в имота с идентификатор ***. Ето защо преценката, че въпросната сграда пречи за построяване на ограда между двата съседни имота, респ. за нормалното упражняване правото на собственост на ищците, е неправилна.

Според жалбоподателите въззивното решение е неправилно и необосновано и поради извода за незаконност на издаденото удостоверение за търпимост, тъй като този извод е базиран единствено на възражението на ищеца в първата съдебна инстанция, но не е поискано мнение на технически органи, респ. протокол от комисия на РДНСК.

Според жалбоподателите ищецът е сезирал съда основно с желанието си да построи ограда между двата имота (*** и ***), по което искане се е произнесъл Районен съд – Асеновград, но второинстанционният съд единствено е ревизирал тази част от решението, която касае статута на процесната постройка, въпреки че тази постройка по никакъв начин не засяга възможността исканата ограда (за която не са представени строителни книжа), да бъде построена. Сочат, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е без значение дали постройката е със статут на „търпим строеж”, а дали обективно пречи на ищеца да упражнява своето право. С разпоредбите на чл. 121, ал. 1 и чл. 125, ал. 2 от цитираната Наредба № 5 не е в компетентността на съда да преценява нарушението на тези норми, а по какъв начин съществуването на постройката пречи на ищеца.

От насрещната страна не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

В настоящия случай в изложението към касационната жалба не са формулирани никакви въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито са визирани конкретни основания за допускане на касационно обжалване. Развити са единствено съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, попадащи в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по селектиране на касационните жалби.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. В тази връзка следва да се отбележи, че в исковата молба О. К. е посочил не само, че процесната постройка му пречи да построи ажурна ограда, но и че тя го препятства да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 6.01.2022 г. по гр. д. № 20215300502809/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.