О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2819

София, 30.10.2024годинаВърховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 873/2024 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. Й. П. против решение №799 от 22.12.2023 г. по т. д. №506/2023 на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация – ЗК „Лев инс“ АД , чрез пълномощника си – юрк. Н. Г. е посочил общо, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Ответникът по касация – Гаранционен фонд не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д.Ж. е посочил основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е въпросът – 1/“Задължен ли е въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.236,ал.2 от ГПК да изложи мотиви към въззивното си решение, в което да обсъди всички доказателства и да ги подложи на самостоятелна преценка и анализ, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право?“. Страната е изброила съдебна практика, като е разгледала подробно приетите с тази практика задължения на въззивния съд при постановяване на въззивното решение. В заключение е завила, че въззивният съд, в случая не се е произнесъл по възраженията на Гаранционен фонд за това, че решението, с което е осъден ищецът по спора не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо ответника, че ищецът не бил в кръга на лицата, които могат да искат заплащане, че решенията на наказателния съд били влезли в сила след постановяване на решението, с което е осъден „ Лев инс“ АД, че ищецът се домогвал да се пререши спора завършил с това решение и че претенциите не били съобразени с настъпилите вреди. Заявено е още, че съдилищата са дали различна правна квалификация на спора, като е направено общо оплакване за нарушение по чл.235 и чл.236 ГПК. Поставен е въпросът -„ Задължен ли е възивният съд да уведоми страните, че променя правната квалификация по спора дадена от първоинстанционния съд или че ще я допълни и разширява и следва ли да се даде възможност да съобразят процесуалните си действия с това свое действие?“. Направени са кратки оплаквания за това, че въззивният съд променил правната квалификация, но не дал възможност на страните да съобразят това. Сочено е противоречие с т.2 ТРОСГТК № 1 /13г. Поставен е въпросът- 3/“Задължен ли е въззивният съд да даде правилна правна квалификация на спора и правилни / верни/ правни изводи?“.Страната е възпроизвела част от касационната си жалба. Направила е лаконично оплакване, че счита определената от въззивния съд правна квалификация за неправилна и твърди, че е налице практика – изброени са решения на ВКС в които било посочено, че правната квалификация се определяла служебно от съда и „ тя следвало да бъде правилната“. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2 ГПК в сочена хипотеза на „очевидна неправилност“. За да обоснове това си твърдение страната е поддържала, че „ на стр-6.., въззивният съд очевидно неправилно подвежда обсъждането на доказателства по делото, твърдейки че ..“ цитирана е част от мотивите на решението съдържащи изложени изводи относно невъзприемане на свидетелските показания . Изложено е накратко оплакване за неправилност на тези изводи в контекста на защитната теза на касатора. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че първият поставен въпрос, значим по всяко дело, за да е релевантен, то страната следва изрично да посочи кои доказателства и доводи не е разгледал съдът и как това се е отразило на постановения правен резултат. В случая, следва да се отбележи, че акта на съда е мотивиран със самостоятелно направени изводи в рамките на ограничен въззив в каквото производство се е произнесъл съставът, поради което и първата част на въпроса е основана на фактически невярното твърдение за липса на самостоятелни мотиви. По отношение на доводите и възраженията, които съдът не е разгледал, според страната, следва да се отбележи, че същите са пряко относими към предмета на спор и материалноправната активна и пасивна легитимация, поради което и съдът за да постанови обжалвания резултат изрично ги е обсъждал в рамките на установеното по спора. Или и в тази част на въпроса, съдържателното обосноваване е с оглед защитната теза на касатора, която съдът не само е съобразил във връзка с основателността на иска но и решаващите му мотиви са пряко свързани както с наличие на материалноправна легитимация на страните по спора, така и с процесуалното право на ищеца да предяви иска, доколкото и първата инстанция е разглеждала същите доводи изброени конкретно като възражения на ответника в решението на първостепенния съд, а оплаквания за неправилност липсват в отговора на въззивната жалба, както и изразено несъгласие с приетото. Следователно, така поставен въпросът не съставлява валидно въведено общо основание.

Вторият и третият поставени въпроси също не са релевантни доколкото се основават на оплакване на страната относно неправилност на дадената квалификация от въззивния съд и процедирането му в тази насока, което, според страната, предполага конкретно процесуално поведение, неосъществено от състава. Доводите, освен, че са такива за неправилност, които не се разглеждат в тази фаза на производството, са основани единствено на защитната теза на страната, която не твърди недопустимост на решението, поради това, че съдът в нарушение на правилата е разгледал факти, различни от твърдяните, а сочи неправилност на правната квалификация при разглеждане именно на фактите и обстоятелствата, на които е основаван предявения иск. Следователно, тези доводи не могат да обосноват нито общо основание, нито допълнителен критерий. Нещо повече по отношение на третия поставен въпрос единственото правилно изведено възприемане на това задължение на съда е, че той, а не страните определят правната квалификация на иска, която дори и неправилна, ако е съобразено съдържанието на исковата молба и фактите твърдени и доказани по спора не съставлява основание за отмяна на решението. За пълнота следва да се добави и това, че указания се дават единствено ако промяната в правната квалификация предполага факти за установяване, които са относими към тази квалификация, респективно разпределяне на доказателствената тежест за тези факти, а такива факти, касаторът не твърди да не са установени, с оглед това процесуално поведение на състава, поради което и въпросът е неотносим към спора.

Общите и кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава не се разглеждат в тази фаза на касационното производство и не могат да мотивират поддържаното основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал и основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, чрез твърдението, че „ на стр-6.., въззивният съд очевидно неправилно подвежда обсъждането на доказателства по делото, твърдейки че ..“ цитирана е част от мотивите на решението, съдържащи изложени изводи относно невъзприемане на свидетелските показания. Изложено е накратко оплакване за неправилност съобразно защитната теза на касатора. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда, развити в контекста на защитната теза на страната са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №799 от 22.12.2023 г. по т. д. №506/2023 на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: