Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

Е. Л. Й. е подала касационна жалба срещу решение № 6385 от 28.11.2011 г., по гр. д. № 1860 по описа на Софийски градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение от 12.03.2008 г. по гр. д. № 12797 от 2007 г. на Софийски районен съд, 31 състав и е уважен иска за ревандикация предявен от Е. П. А. и В. П. Д. против Е. Р. Й. за възстановяване собствеността и предаване на владението на супермаркет, представляващ магазин № 25 с пл. № 85, находящ се в [населено място], бул.”Ц. ш. № 14, общината “И.”.

В касационната жалба навеждат оплаквания за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба и поради несъответствие на решението със въведеното спорно материално право. При условията на евентуалност се инвокират оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата. Едновременно с касационната жалба на

Е. Л. Й. беше подадена и жалба от третото лице –помагач на касаторката, [фирма], производството по която беше прекратено поради оттегляне.

Изложението на

Е. Л. Й. е представено към жалбата и в него касаторката се

позовава на разпоредбата

на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: следва ли съдът служебно да следи за редовността на исковата молба, т. е. тя да съответства на изискванията на чл. 98, б. “г” и “д” от ГПК отм., Вторият въпрос е следва ли решението да съответства на въведеното с исковата молба спорно материално право; при постановяване на решението, въззивният съд следва ли да обсъди обективно и цялостно всички събрани доказателства, По тези въпроси според касаторката, СГС се е произнесъл в отклонение от трайната съдебна практиката, обективирана в ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС; Последният въпрос е по приложението на § 2 от ДР на ЗППДОБП отм. и е следва ли при наличието на функционална обособеност на част от сградата в отделен търговски обект, представляващ магазин, които е самостоятелно използван и отдаван под наем, той да бъде отделен обект на приватизационна продажба. По този въпрос касаторката счита, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците Е. П. А. и В. П. Д. са депозирали отговор, в който изразяват становище, че решението не следва да се допуска до касационно разглеждане, тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С отговора са представили и възражения по направените оплаквания за неправилност на решението.

Отговор не е постъпил от третото лице помагач [фирма],

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Е. Л. Й.

НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

защото не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по поставените въпроси.

На 31.05.2007 г. с вх. № 23914 е подадена искова молба от Е. П. А. и В. П. Д. против Е. Р. Й. с която са предявени в обективно съединение два иска – установителен за признаване правото на съсобственост при квоти 505/1000 ид. ч. върху магазин за цветя, находящ се в супермаркет, представляващ магазин № 25 с пл. № 85, находящ се в [населено място], бул.”Ц. ш. № 14, общината “И.”. Вторият предявен иск е осъдителен за възстановяване собствеността и предаване на владението изцяло на този обект. В последствие установителният иск е бил оттеглен и производството е продължило само по иска за ревандикация. В съдебната практика липсва противоречие по въпроса за възможността в обективно съединение да се предяви установителен и ревандикационен иск, като в решението по отношение на всеки от двата иска следва да има отделен диспозитив. Възможно е да се предяви и само ревандикационен иск, който ще съдържа само осъдителен диспозитив, обективиращ наличието на трите елемента на фактическият състав на ревандикацията - ищеца да е собственик, фактическата власт да се осъществява от ответника и той да не притежава правно основание, което да е противопоставимо на ищеца. Поставените процесуални въпроси по редовността на исковата молба са принципни, но не биха могли да се отнесат към разглежданият казус, тъй като в случая не са налице пороци при предявяване на иска. В исковата молба подробно са посочени правопроидводящите факти за съсобствеността и е поискана ревандикация на целия имот. По това дело е постановено решение от 12.03.2008 г., с което е уважен предявеният иск за ревандикация. Решението кореспондира с заявеното спорно право.

Подадена е въззивна жалба вх. № 18573 от 2.04.2008 г. от Е. Р. Й.. С решение от 28.11.2011 г. по гр. д. № 1860 от 2008 г. на СГС, Г.О., ІІ”б” състав е постановено решение, с което се оставя в сила първостепенният съдебен акт. В производството пред въззивната инстанция е конституирано трето лице - помагач [фирма]/ последният купувач на спорния обект/ на страната на Е. Р. Й..

Не се налага допускане до касационна проверка на решението и по зададеният материално правен въпрос за приложението на § 2 от ДР на ЗППДОБП отм., По делото е установено, че обособяването на магазина за цветя като самостоятелен обект е извършено с акт за узаконяване № 43 от 22.06.1998 г., а приватизацията по реда на чл. 35 от ЗППДОБП отм. е осъществена при условията на съсобственост от 13.11.1995 г., когато е сключен първият договор, Към този момент е бил налице един магазин № 25, който е бил обособена част от ОФ “Хра. с.”. Така изяснените фактически обстоятелства по категоричен начин говорят, че магазина е бил продаден преди в него да бъде обособен друг обект - магазин за цветя. Зададеният материално правен въпрос е неотносим към разглеждания спор.

Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като не са налице обстоятелства, които да отговарят на посочените условия.

Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК както по процесуалните въпроси, така и по материално правният въпрос, които е поставен, В съответствие с трайната съдебна практика е постановеното съдебно решение, като депозираната искова молба е редовна и постановеният съдебен акт кореспондира със спорното право и закона.

ВКС, състав на Първо г. о. не присъжда разноски, които макар и поискани не са документирани.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на

решение № 6385 от 28.11.2011 г., по гр. д. № 1860 по описа на Софийски градски съд за 2008 г. по касационната жалба на Е. Л. Й. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: