Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 17.02.2009г. по гр. д.№ 10689/ 2008г. на Софийски районен съд, 25 състав, потвърдено с решение от 10.05.2011 г. по г. д.№ 5596/ 2009г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-б възивен състав е отхвърлен иска, предявен от Л. Т. Я. против Д. А. М., А. М. А. и Д. Т. И. за признаване правото на ищеца да изкупи имота, продаден с нотариален акт № 69/2008 г.

С определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, ищецът е осъден да заплати с оглед изхода на спора разноски на ответниците в размер на 700 лв.

С решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е оставена без уважение молбата на В. Я. /съпруга на ищеца и конституирана в производството пред въззивния съд/ за постановяване на допълнително решение досежно едно антре пред зимничното помещение.

Касаторът Л. Т. Я. развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита че съдът е направил необоснован извод относно това, че сградата е с режим на етажна собственост, тъй като не са налице отделни законно обособени обекти - жилища.

Постъпили са жалби и срещу отхвърляне на молбата за постановяване на допълнително решение, а също и по отношение на определението по разноските.

Относно допустимостта на обжалването на основното решение касаторът се позовава на всички хипотези по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да направи собствени фактически и правни изводи и по въпроса има ли етажна собственост, ако отделните обекти са изградени чрез надстрояване и пристрояване, извършено без строителни книжа, или обектите се запазват като индивидуална собственост/ съсобственост/ на лицата, притежаващи нотариални актове.

Ответниците не вземат становище по жалбите.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Според приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс обжалването пред Върховния касационен съд като трета съдебна инстанция е уредено като факултативен, а не задължителен способ, а освен това е въведено и ограничение с оглед цената на иска. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е оценяем и цената му се определя от стойността на имота, предмет на искането за изкупуване. Видно от представената данъчна оценка на л. 18 от делото стойността на имота, който ищецът е поискал да изкупи е 2289, 60 лв., а по нотариалния акт за продажба е записана продажна цена 4500 лв. Същата сума е посочена и като цена на иска в исковата молба.

С оглед на горните данни следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима и не следва да се допуска до разглеждане, тъй като съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански деца с цена на иска до 5000 лв., а на същото основание и по аргумент от чл. 250, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване и допълнителното решение от 11.10.2011 г.

По отношение на частната жалба срещу определението по разноските следва да се приеме, че същата е неоснователна, тъй като съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърляне на иска ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски. В случая като разноски е присъдена сумата 700 лв. за адвокатско възнаграждение, от които 200 лв. за изготвяне на въззивната жалба и 500 лв. за процесуално представителство пред въззивния съд. Направеното възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - Д в. бр. 64/94г., редакция към 9.01.2009г., при цена на иска, посочена от ищеца от 4500 лв. възнаграждението възлиза на 410 лв., а при условията на чл. 75, ал. 5 ГПК не може да надхвърля трикратния размер на горната сума. В случая присъдените разноски са в рамките на този размер, поради което определението следва да се остави в сила. Ако възнаграждението се изчисли според цената на иска, определена по данъчна оценка на имота, трикратният му размер по §2 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 1 също не надхвърля присъдената сума от въззивния съд, като се има предвид и възнаграждението по чл. 9 от наредбата за изготвяне на въззивна жалба.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

Оставя без разглеждане касационните жалби на Л. Т. Я. и В. С. Я. от [населено място], [жк], бл. 124 против решението от 10.05.2011 г. по гр. д.№ 5596/ 2009 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав и против допълнително решение от 11.10. 2011 г., постановено по същото дело.

В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в 7 дн. срок от получаване на съобщението.

Оставя в сила определение по същото дело от 29.09.2011 г. относно разноските.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: