Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

М. И. Ж. и И. Ж. Д. са подали касационна жалба срещу решение № 756 от 15.06.2011 г. по гр. д. № 396 по описа на Варненския окръжен съд за 2011 г., с което е отменено решение № 2041 от 20.06.2008 г. на Варненския районен съд, 20 състав по гр. д. № 5133 от 2007 г. и е разпределено ползването на съсобствено дворно място,

В касационната жалба навеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Основно считат, че неправилно е приложен материалния закон.

Изложението на

М. И. Ж. и И. Ж. Д. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се

позовават на разпоредбата

на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставят следните въпроси: дворното място представлява ли отделен обект на собственост, съответно на дела спрямо осъщественото върху него право на строеж и в какво съотношение са двете вещни права; възниква ли етажна собственост при сключен договор за доброволна делба с поставяне в дял на отделни обекти с отделен вход, стълбище и външни стени и отделен покрив ; кое определя предназначението на дворното място като обща част по предназначение и може ли за обща част да се счита само тази част, която служи за достъп и обслужване на сградата, а останалата част да не се счита като обща част ; следва ли квотите в съсобствеността върху дворното място да се вземат предвид при възникването на етажната собственост или следва да се вземат предвид последващите промени в площта на сградите и промяна в собствеността им.

Ответниците Д. А. Ц. и М. П. Ц. са депозирали отговор, в който заявяват, че решението не следва да се допуска до касационно обжалване. Споделят изразеното разбиране, че не е допустима делба на дворното място върху което е изградена сграда, която в едната си част е на два етажа, а в другата на един етаж и етажите са на различни собственици предвид разпоредбите на чл. 38, ал. 3 от Закона за собствеността и чл. 40 от Закона за собствеността.

Касираният съдебен акт е постановен след решение 561 от 1.03.2011 г. по гр. д. № 492 от 2010 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което съдът е отменил предходното решение и се е произнесъл по повдигнатите въпроси за етажната собственост, за дворното място като обща част по предназначение, т. е. произнесъл се е по всички въпроси, повдигнати с изложението.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. И. Ж. и И. Ж. Д.

НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по поставените в изложението въпроси.

Варненския окръжен съд е извършил разпределение на ползването на дворно място върху което е изградена сграда, която в едната част е двуетажна, а в другата част е едноетажна и в която отделните етажи представляват жилища, които са собственост на страните по делото, При осъществяване на разпределението е възприел вариант първи от заключението на вещото лице. Взето е предвид, че с договор за доброволна делба е извършена делба на сградата като в дял и собственост на И. Ж. Д. е възложен апартамента на първия етаж, а на П. Д. Ц. апартаментите на първия и втория етаж, като е посочено, че дворното място с площ от 400 кв. м., съставляващо парцел ІV- 3012 от кв. 8 по плана на [населено място] се притежава в квоти по ид. ч. за двамата съделители и на тази база е извършено разпределение на ползването, В последствие са уредени сметки по регулация, които обаче не променят квотите от съсобствеността в дворното място. При постановяването на решението въззивният съд се е ръководил от указанията, дадени в решението на ВКС, които са по приложението на закона и които отговарят на поставените в изложението въпроси. Етажната собственост възниква винаги когато отделни обекти в сградата се притежават от различни собственици и чл. 38 ЗС посочва елементите от сградата, като включва и мястото върху което е изградена като общи части. Учредяването на право на строеж са извършва с правна сделка и върху чужд имот-чл. 63 от ЗС. В случая изрично е посочено в отменителното решение на ВКС, че обектите са станали собственост на собствениците на терена по реда на чл. 92 ЗС.

Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на практиката на ВКС, формирана със задължителните решения по тълкуване на закона.Освен това в изложението отново се поставят въпроси на които ВКС вече е отговорил и не се налага повторно да се произнесе касационният съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на

решение № 756 от 15.06.2011 г. по гр. д. № 396 по описа на Варненския окръжен съд за 2011 г. по касационната жалба на М. И. Ж. и И. Ж. Д..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: