Производството е по чл. 288 ГПК.

[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 108 от 28.03.2011г. по гр. д.№ 903/2010г., с което е потвърдено решението на Районния съд Б. № 91 от 04.06.2010г. по гр. д.№ 314/2006г. в частта за уважения иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и в частта, в която е отхвърлено възражението за право на задържане за извършени подобрения в същия имот за сумата 10 278 лв.

Подадена е и втора касационна жалба от [фирма] [населено място] вх.№ 823 от 08.02.2012г. срещу решение № 8 от 11.01.2012г. по гр. д. 903/2010г. на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлена молбата за допълване на решението с произнасяне по предявения иск за подобрения в размер на 10 278лв. като част от цялото вземане от 28 881лв.

О. Н. И. Ф. е подала писмен отговор и по двете жалби в който изразява становище, че изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е мотивирано и не отговаря на изискванията на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, поради което не следва да се допуска за касационно обжалване.

К. жалби са подадени в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК, поради което са процесуално допустими.

С решението от 28.03.2011г. по гр. д.№ 903/2010г. Добричкият окръжен съд е приел, че ищцата Надежда И. Ф. се легитимира като собственик на спорния имот – апартамент в [населено място], ул.”черно море” № 55 на първия етаж, заснет с идентификатор 02508.83.237 по К. карта и гараж в същата жилищна сграда с идентификатор 02508.83.237.1.39 на основание ЗЖСК, а ответникът ползва имота без основание, поради което са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. По възражението на ответника за признаване право на задържане за извършени подобрения в имота съдът е изложил съображения, че задължението за заплащане на подобренията възниква в тежест на лицето, което притежава собствеността по време на тяхното извършване, тъй като към този момент е станало разместването на имуществени блага. Към момента на извършване на подобренията от ответника в спорния имот, той е бил собственост на Ж. „Белите брези”, следователно по отношение на ответницата не може да бъде уважено заявеното възражение за право на задържане.

В изложението за допускане на касационното обжалване на решението по ревандикационния иск се поддържа, че съдът е разрешил материалноправния въпрос: при липса на данни за влязло в сила решение по чл. 35 ал. 1 ЗЖСК, издаденият акт има ли конститутивно действие за обектите, собственост на Ж., в противоречие с практиката на ВКС – ППВС 3/1983г. т. 2, В постановлението обаче е дадено принципно тълкуване кога се придобива собствеността за обекти от член-кооператори на Ж. и не е разглеждан поставения от касатора въпрос. Няма противоречие по този въпрос и с решение № 117 /1986г. по гр. д.№ 622/1986г. на ВС, ІІ г. о., в което е прието, че съдът не е компетентен да решава имуществени спорове между членове кооператори и Ж. относно разпределяне на имотите, вноските за тях, както и приблизителната им и окончателна цена, както и с решение № 216/2009г. по гр. д.№ 381/2008г. на ВКС, ІV г. о., което се отнася за придобиване на право на собственост от член-кооператор в Ж. по право. Следователно не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК във връзка с разрешаване на спора за собствеността на спорния имот и в частта по ревандикационния иск не следва да се допуска касационно обжалване.

Въпросът дали след като страната не е внесла определената държавна такса по въззивната жалба срещу основното решение и тя е върната, съдът може да се произнесе по правилността му по жалба срещу допълнително решение или следва да разгледа само втората жалба се поставя във връзка с допустимостта на двете обжалвани решения, които са постановени по възражението на ответника за признаване на право на задържане във връзка с направени подобрения в имота, предмет на ревандикационния иск, поради което касационното обжалване следва да се допусне във връзка с т. 1 на ТР 1/2009 на ВКС, ОСГК и ТК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 108 от 28.03.2011г. по гр. д.№ 903/2010г., с което е потвърдено решението на Районния съд Б. № 91 от 04.06.2010г. по гр. д.№ 314/2006г. в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 108 ЗС.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 108 от 28.03.2011г. по гр. д.№ 903/2010г., с което е отхвърлено възражението на С. - А.” О. [населено място] за подобрения на обща стойност 10 278лв., както и възражението за право на задържане на имотите, както и решение № 8 от 11.01.2012г. по гр. д.№ 903/2010г., с което е отхвърлена молбата на [фирма] [населено място] за допълване на решение № 108 от 28.03.2011г. по гр. д.№ 903/2010г. с произнасяне по предявения иск за подобрения в размер на 10 278лв. като част от цялото вземане от 28 881лв.

Указва на касатора С. - А.” О. [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за платена държавна такса в размер на 246 лв., в противен случай жалбата ще бъде върната.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: