Р Е Ш Е Н И Е
№ 530
гр. София, 29.10.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ДАЦОВ
при секретаря И. Р. и участието на прокурор С. М. като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 807/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК.
В Апелативен съд – София е постъпило искане от упълномощения защитник на осъдения О. С. И. – адв. Т. Л. за възобновяване на НОХД № 245/2019 г. на Районен съд - Лом, по което подзащитният й е признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 234, ал. 1 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 2000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение отложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, наложено му по НОХД № 570/2015 г. на РС – Лом. В искането се твърди, че по отношение на О. И. била издадена Европейска заповед за арест и от 01.03.2023 г. той бил задържан на територията на Кралство Великобритания за изтърпяване на наказанията по НОХД № 245/2019 г. на РС – Лом. Отправени са различни искания, свързани с възобновяване на производството и отмяна на присъдата или намаляване на размера на наложените с нея наказания.
Софийският апелативен съд преценил депозираното от адв. Л. искане като нередовно и й предоставил срок за отстраняване на нередовностите в същото.
В допълнителна молба до съда е направено уточнение на искането, в която е посочено, че съдебната фаза на производството е приключила без участието на подзащитния й О. И., поради което счита, че е било нарушено правото му на лично участие в процеса, което било задължително, предвид повдигнатите му обвинения за тежки умишлени престъпления. Отново потвърждава претенцията си за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони и за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Претендира възобновяване на производството, отмяна на постановената по отношение на подзащитния й присъда на първоинстанционния съд, както и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.
По причина, че се касае за задочно осъждане, което се атакува с молбата за възобновяване, поради неучастието на О. С. И. в наказателното производство, което е самостоятелно основание за възобновяване на производството и същото се явява водещо по отношение останалите заявени основания, но по което компетентен да се произнесе е Върховният касационен съд, Софийският апелативен съд прекратил образуваното пред него ЧНД № 869/2024 г. и изпратил делото на ВКС за произнасяне по искането с правно основание по чл. 423, ал. 1 от НПК. Настоящият състав дължи отговор на възражението, свързано с преценката за наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване. Акцентират на факта, че О. И. не е участвал лично в съдебното производство, водено срещу него в Районен съд - Лом. Затова претендират възобновяване на делото и връщане на същото на Районен съд - Лом.
Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Той счита, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно производство, като осъденият сам е решил да напусне пределите на страната и да се лиши от възможността лично да участва в производството, поради което пледира за отхвърляне на искането.
В последната си дума осъденият О. С. И. моли производството по делото да бъде възобновено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от осъдения в шест месечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда.
За момент на узнаване от осъдения О. С. И. за постановената спрямо него присъда следва да се приеме датата 28.02.2024 г., когато той е предаден на българските власти въз основа на издадена Европейска заповед за арест от Районна прокуратура - Монтана за изтърпяване на наказанията по НОХД № 245/2019 г. на РС – Лом. Самото искане за възобновяване е подадено чрез РС - Лом до САС на 28.06.2024 г.
Разгледано по същество, искането за възобновяване по този текст от закона е неоснователно.
Възможността, която предоставя НПК за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от наличието на предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК предпоставки. На първо място, необходимо е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото му обвинение и на второ – неучастието му в производството не следва да се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение.
По делото е установено следното:
На 23.05.2019 г. молителят О. С. И. бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем по ДП № 116/2018 г. по описа на ОДМВР – Монтана по обвинения за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 234, ал. 1 от НК, като му била определена мярка за процесуална принуда – подписка.
На 25.06.2019 г. в Районен съд - Лом срещу О. С. И. по внесен обвинителен акт за извършени от него деяния по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 234, ал. 1 от НК, било образувано НОХД № 245/2019 г.
След насрочване на разпоредително заседание за 08.10.2019 г. по делото, на подсъдимия О. С. И. била изпратена призовка ведно с препис от обвинителния акт и препис от разпореждането на съда за насрочване, с която му се разяснявало задължението да се яви лично пред съда, както и че в случай не неявяване, делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. От адреса на подсъдимия, известен по делото от досъдебното производство, призовката се върнала в цялост, придружена от служебна бележка от 08.07.2019 г. от Кметството в с. Д., обл. Монтана, че Съобщение за явяване на подсъдим в разпоредително заседание до О. С. И. с адрес с. Д., ул. Ц. П. № * не може да бъде връчено, т. к. лицето от около една година се намира в чужбина /Англия/.
С оглед редовното призоваване на подсъдимия за участие в насроченото разпоредително заседание, по делото била изискана справка за постоянен и настоящ адрес на лицето, която не установила различен адрес на подсъдимия от известния по делото такъв. Изискани били данни за месторабота, местослужене или място на осъществяване на стопанска дейност от О. С. И., като приложеното извлечение не съдържало никаква информация.
На 06.08.2019 г. длъжностно лице – съдебен деловодител при Районен съд – Лом удостоверило по реда на чл. 178, ал. 8 НПК /в редакция ДВ бр.32/2010/, че е провело разговор по телефон с подсъдимия О. С. И., като го уведомило за насроченото на 08.10.2019 г. от 9,30 ч. в РС – Лом разпоредително заседание по НОХД № 245/2019 г. Разговорът бил проведен с абонатен номер 08847880607, посочен от О. И. в протокола за разпит в качеството на обвиняем, приложен на л. 92 от досъдебното производство като негов, и в него лицето заявило, че е в Англия, обещало като се прибере в Р България да дойде в РС – Лом за получаване на съдебните книжа.
Била изискана и справка от МВР – ОД – Монтана за задграничните пътувания на О. С. И., която установила, че на 24.05.2019 г. той е напуснал пределите на Р България през Аерогара – София.
На проведеното на 08.10.2019 г. разпоредително заседание по делото О. И. не се явил, но се представлявал от упълномощен защитник – адв. Г. Г. от АК – Монтана. В пълномощното изрично били посочени номерът на досъдебното производство, по което О. И. бил привлечен в качеството на обвиняем, както и обстоятелството, че пълномощното на адв. Г. Г. важи за всички съдебни инстанции. Делото било отложено за 07.11.2019 г., като била дадена възможност на адв. Г. да осъществи връзка с подзащитния си.
На 06.11.2019 г. отново било извършено удостоверяване от съдебен деловодител при РС – Лом на това, че тя направила опит да се свърже по телефона с подсъдимия О. С. И. и да го уведоми за датата и часа на съдебното заседание по НОХД № 245/2019 г. Лицето не отговорило на обаждането, но телефонът давал свободен сигнал. Тя написала СМС, в който напомняла на подсъдимия за новата дата на делото, което се води срещу него в РС – Лом, както и да се свърже с адвоката си. На 07.11.2019 г. преди началото на съдебното заседание позвънила отново, но телефонът на абоната бил изключен.
Тъй като на съдията – докладчик предстояло излизане в дълъг отпуск, тя се отвела от разглеждането на делото и същото било разпределено на нов съдия. С разпореждане той насрочил делото за ново разпоредително заседание с надлежно изготвено съобщение по чл. 247б НПК, което също се върнало в цялост от адреса на подсъдимия. Изискана била нова справка за задграничните му пътувания, която не установила завръщане в страната след напускането й на 24.05.2019 г.
На 13.01.2020 г. е документиран нов опит, този път от съдебен секретар при РС – Лом за призоваване по телефона на подсъдимия О. И., на номера, известен по делото, но съобщението от оператора било, че временно няма достъп до този номер.
След връщане на невръчена призовка до подсъдимия от адреса в с. Д. били изискани справки за постоянен и настоящ адрес и за задграничните пътувания на подсъдимия, които не установили нови данни. Изискани били и справки от МП ГД „ИН“ и НСС, които удостоверявали, че О. С. И. не се задържа в арестите и затворите на София и страната.
При това положение, съдебният състав от РС – Лом, определен да разгледа НОХД № 245/2019 г., взел решение за провеждане на разпоредително заседание по делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК. След проведеното разпоредително заседание отложил делото за нова дата за разглеждане на същото по общия ред.
Последвал нов отговор от Кметството в с. Д., че О. С. И. е в чужбина и не се е прибирал. Призовката до подсъдимия от адреса също се върнала в цялост.
Поради заболяване на съдебен заседател, с участието на когото започнало разглеждането на делото, но чието излекуване не било обвързано с конкретен срок, се наложило разглеждането на делото да започне отначало – от нов съдебен състав с провеждане на ново разпоредително заседание. За него призовката от адреса на подсъдимия също се върнала невръчена. Новото разпоредително заседание и това по същество също протекли при условията на задочното производство.
Осъденият О. И. не участвал лично в никое от съдебните заседания, като на 07.03.2022 г. била постановена присъдата по НОХД № 245/2019 г. РС – Лом, която не била атакувана от никоя от страните и влязла в сила. Съдебното производство започнало и приключило задочно срещу искателя, т. к. след щателно издирване било установено, че той се намира извън пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно.
На 01.08.2022 г. била издадена ЕЗА от РП – Монтана, с която се искало задържането и предаването на О. С. И. за изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца ефективно.
На 28.02.2024 г. осъденият О. И. бил предаден на българските власти, като от 29.02.2024 г. е настанен в затвора – Враца.
На 28.06.2024 г. в Софийски апелативен съд била депозирана молба от адв. Л., придружена с нарочно пълномощно от О. С. И. за възобновяване на съдебното производство по делото с наведени две групи аргументи – такива по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и по чл. 423, ал. 1 НПК. С определение от 09.09.2024 г. състав на Софийски апелативен съд прекратил производството по ЧНД № 869/2024 г. и изпратил делото на Върховния касационен съд за произнасяне по искането на осъдения от негова компетентност.
В конкретния случай не е изпълнено първото кумулативно условие на закона, а именно – осъденият да не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство. Точно обратното. По делото се установява, че осъденият О. И. е участвал лично в процесуално-следственото действие привличане на обвиняем и разпит в това качество. Така той е бил уведомен за започналото срещу него наказателно производство. Наред с това, той не спазил определената му мярка за процесуална принуда – подписка и без да уведоми съответните компетентни органи напуснал границите на страната без да посочи адрес за призоваване в чужбина. По тази причина съобщението по чл. 247в НПК не могло да му се връчи лично. Нещо повече, искателят е бил уведомен за датата на първото разпоредително заседание пред първоинстанционния съд. Затова, може да се приеме, че с напускане на адреса си в страната, веднага след привличането му в качеството на обвиняем и неявяването му след надлежно уведомяване по телефона за съдебното заседание на 08.10.2019 г., молителят се е дезинтересирал от личното си участие в съдебната фаза на производството.
По образуваното пред него дело Районен съд – Лом преценил, че искателят сам е взел решение за напускане пределите на страната и не е пожелал да участва лично в производството, поради което е разгледал делото в отсъствие на О. И..
Действително, една от основните гаранции за пълноценното упражняване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице е личното му участие при проверката и събирането на доказателствата, но законодателят е предвидил случаи, в които делото може да се разгледа и в негово отсъствие, щом това се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на осъдения. Този факт – че делото пред първоинстанционния съд е проведено в отсъствие на О. И. не може да доведе до търсения от молителя резултат – възобновяване на производство на това основание, защото той сам се е поставил в невъзможност да участва лично в процеса, доколкото с напускане пределите на страната още на следващия ден след привличането му в качеството на обвиняем по досъдебното производство и без да посочи адрес за призоваване в чужбина, е нарушил определената му мярка за неотклонение – подписка, с която е поел задължението да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган. Наред с това искателят е бил уведомен по телефона за датата на първото разпоредително заседание пред първостепенния съд и е бил наясно с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение.
При така установените обстоятелства, касационната инстанция намира, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и сам се е лишил от възможността да участва лично в цялата съдебна фаза на процеса, поради което не са налице основанията на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
В молбата за възобновяване от защитника на И. са посочени оплаквания, свързани с нарушение на материалния закон, както и относно справедливостта на наложеното му наказание, които попадат в основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. По тях компетентен да се произнесе е Апелативен съд – София, пред когото делото е било първоначално образувано и на когото то следва да се изпрати след като настоящият състав остави без уважение искането за възобновяване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделениеРЕШИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Т. Л. като защитник на осъдения О. С. И. за възобновяване на производството по НОХД № 245/2019 г. по описа на Районен съд - Лом.
ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.