О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2808

гр. София, 29.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д.№1587 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Т. П. ЕАД, чрез адв. О.Ш. срещу решение №349 от 31.05.2024г., постановено по в. т.д. №489/2023г. на Апелативен съд - София, с което е отменено решение №11 от 06.02.2023г, поправено с решение №39 от 11.04.2023г., постановено по т. д. №5/2021г. на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника „Т. П. ЕАД - 01.01.2017г. и вместо това е определена датата 31.12.2014г. за начална дата на неплатежоспособността, като в останалата обжалвана част, с която е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик, първоинстанционното решение е потвърдено.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като е постановено при нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд, че „КТБ“ АД /н/ и „Кистен 5“ ЕООД са кредитори на „Т. П. ЕАД и че представеният ревизионен доклад от 16.12.2022г., съставен на „ВВГД О. П. ООД /н/, е неотносим към спора. Излага доводи, че „Т. П. ЕАД не отговаря солидарно с „ВВГД О. П. ООД /н/ по 11 броя договори за кредит, сключени с „КТБ“ АД /н/ в периода 2006г.-2012г., тъй като след вписаното на 26.06.2013г. в ТР преобразуване на дружеството - кредитополучател чрез отделяне на шест нови дружества, вкл. дружеството-касатор, правата и задълженията по тези договори за кредит не са разпределени с плана за преобразуване в патримониума на нито едно от новоучредените дружества. Счита, че съгласно чл.263л, ал.2, чл.263и, ал.1-ал.4 ТЗ при преобразуване чрез отделяне законът не предвижда преминаване на неразпределените права и задължения на преобразуваното дружество върху новоучредените дружества, нито солидарна отговорност на последните с гаранционно-обезпечителна функция пред кредиторите на дружеството, от което са отделени, за негови задължения, възникнали до преобразуването. Намира за необосновани и изводите на въззивния съд, че е доказано сключването на договори за заем с „Кистен 5“ ЕОООД, като оспорва последното дружество да има качеството кредитор. Намира за неправилно, че апелативният съд не е ценил материалната доказателствена сила на сочения ревизионен доклад, като излага и доводи, че е следвало да се бъде взето предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза във варианта, изключващ задълженията на тези кредитори. Твърди, че коефициентите на ликвидност в периода 2021г.-2023г. надвишават оптималните, като не се доказва дружеството да е в състояние на неплатежоспобност и/или свръхзадълженост.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

„ 1. Прилагат ли се разпоредбите на чл.263л, ал.2 и чл.263и, ал.3 от ТЗ при преобразуване чрез отделяне?; 2. Ако е налице разпределяне в договор или план за преобразуване, в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, непосочените такива остават ли в патримониума на първоначалното дружество /което е сключило договора/ и чия е отговорността, произтичаща от неизпълнението?; 3. Има ли ревизионният доклад характер на официален удостоверителен документ, с оглед на факта, че е създаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, ползва се с обвързваща съда материална доказателствена сила?; 4. В случай че безспорно се докаже, че договор за заем, на който се основава вземане на присъединен кредитор, не е автентичен, а е създаден за целите на производството, или изобщо липсва, следва ли да се приеме, че е налице валидно поето задължение по облигационен договор?“.

Твърди, че първите два от поставените въпрос са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №81 от 09.07.2012г., т. д. №940/2011г., І т. о.; решение №78 от 10.07.2017г., т. д. №843/2016г., І т. о., решение №18 от 02.03.2017г., гр. д. №2870/2016г., ІІІ г. о., третият - в противоречие с решение №206 от 02.10.2014г., гр. д. №3751/2013г. и решение №97 от 22.07.2019г., гр. д. №2437/2018г., ВКС. Поддържа, че първите два и последният въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците „КТБ“ АД /н/ и „Кистен 5“ ЕООД не представят отговори на жалбата в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение само по отношение на определената дата на неплатежоспособност, като определи за дата на неплатежоспособността 31.12.2014г. и да потвърди решението в останалата му част за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „Т. П. ЕАД, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, въззивният съд, на първо място, намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на качеството кредитор на молителите „КТБ“ АД и „Кистен 5“ ЕООД, а на второ място, счита, че от доказателствата по делото се установява трайно състояние на неплатежоспособност на длъжника. Апелативният съд намира за безспорно, че на 26.06.2013г. по партидата на „В ВГД О. П. ООД е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне, в резултат на което са образувани шест нови търговски дружества, вкл. „Т. П. ЕАД. Като спорни между страните са отграничени въпросите - дали ответникът, като отделил се от „В ВГД О. П. ООД, и доколкото в плана за преобразуване не са му възложени задълженията по процесните договори за кредит към „КТБ“ АД /н./, отговаря солидарно с праводателя си, респ. дали за пълния размер на същите или само до размера на полученото при отделянето /преобразуването/ имущество, дали споразуменията с „ВГД Комерс“ ЕООД са валидни, съответно - дали ответниковото предприятие е неплатежоспособно /евентуално - свръхзадължено/. Спорно е съществуването на задължения към другия молител „Кистен 5“ ЕООД, предвид оспорването на договорите за заем, сключени през м. декември 2018г., като неавтентични. Въззивният състав приема за доказано, че с плана за преобразуване е направено разпределение на всички права и задължения, които преминават към новоучредените дружества, като на ответника са разпределени конкретно описани активи, права и задължения по действащи договори със съконтрахенти и работници, но не и задължения по процесните договори с „КТБ“ АД /н./, като изрично е посочено, че разпределеното имущество е с чиста стойност в размер на 18 504 340 лева.

Решаващият съдебен състав намира, че с влизане в сила на решение №12519/21.12.2020г., в. т.д. №4465/2019г. по описа на САС, с което е потвърдено решение №2572/28.05.2018г., т. д. №259/2016г. по описа на ОС-Благоевград, между страните със сила на пресъдено нещо е решен въпросът относно съществуването на описаните вземания на „КТБ“ АД /н/ и солидарната отговорност на „Т. П. ЕАД по единия от процесните договори за кредит. Съдът излага мотиви, че съгласно чл.263л ТЗ за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените, като отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права, освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. Като приема за безспорно установено, че процесните задължения са възникнали преди преобразуването на „В ВГД О. П. ООД, т. е. преди 26.06.2013г., като няма доказателства да са погасени или разпределени на някое от отделените дружества, съдът стига до извод, че ответникът „Т. П. ЕАД е солидарно отговорен за тях. След анализ на чл.263л, ал.1 ТЗ, предвиждаща солидарна отговорност на всички участващи в преобразуването дружества, съдът стига до извод, че пред и над интереса на преобразуващите се дружества, включително и на отделящите се /при отделяне/, следва да се даде превес на интереса на третите лица - кредитори на преобразуващото се дружество, чиито интереси не могат да бъдат засегнати от преобразуването. Счита, че ограничението в обема на отговорността, предвидено в изр. второ от същата разпоредба, касае отношенията между участващите в преобразуването дружества, но няма за последица ограничаване на възможността на третите лица - кредитори да се удовлетворят от отделеното и преминало в патримониума на новоучредено дружество имущество, което преди това се е намирало в патримониума на длъжника. Възприемането на обратното би довело до недопусими резултати, вкл. в новоучредените дружества да бъдат прехвърлени всички активи на длъжника, а в неговия патримониум да останат само задълженията, възникнали преди преобразуването. Съдът стига до извод, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.263, ал.2 ТЗ, която е относима към преобразуването чрез разделяне. Като неоснователни са отхвърлени и останалите възражения на ответника за погасяване на процесните вземания на „КТБ“ АД.

Въззивният съд приема, че два от договорите за заем с „Кистен 5“ ЕООД са неавтентични, а третият не е подписан, но след анализ на останалите доказателства по делото, вкл. уведомления за превод от 05.12.2018г. и от 10.12.2018г., платежни нареждания, издадени в периода 05.12-10.12.2018г., заключението на ССЕ за извършени осчетоводявания от страните, стига до краен извод, че се установява предоставянето на процесните суми в общ размер от 128 000 лева на основание договори за заем от „Кистен 5“ ЕООД на „Т. П. ЕАД.

След анализ на доказателствата по делото, вкл. приетите заключения на съдебно-икономическите експертизи, апелативният съдебен състав на база различни икономически и финансови показатели /показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието; показателите за финансова автономност и задлъжнялост и др. стига до извод, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, поради което и искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него е основателно. Излага аргументи, че видно от приетото във въззивното производство заключение, кредитирано като обективно, обосновано и основано на специалните знания на вещото лице, за целия изследван почти десетгодишен период всички показатели за ликвидност са много под препоръчителните стойности, т. е. дружеството не може с краткотрайните си активи да погасява своите задължения. Предвид горното и при отчитане на коефициентите за финансова автономност, които са отрицателни, както и на коефициентите на задлъжнялост, показателите за нетна стойност на капитала съдът намира, че е доказана явна и необратима неплатежоспособност на предприятието на ответното дружество.

Решаващият съдебен състав, като съобразява, че длъжникът не е направил надлежно възражение за погасителна давност, а също така, че отписването на задължения на „В ВГД О. П. ООД към „КТБ“ АД, респ. начисляване на извънредни приходи от отписани задължения е за целите на ревизионното производство и данъчното облагане /начисляване на корпоративен данък/, намира, че констатациите в този доклад са неотносими към спорните факти в настоящото производство.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, като няма основание за проверка за вероятна недопустимост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав на ВКС намира, че първият и вторият от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са разрешени от съда и отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава допълнителните критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС, цитирана от жалбоподателя. Решенията по т. д. №940/2011г. на І т. о. и по гр. д. №2870/2016г. на ІІІ г. о. се отнасят до различни от процесната хипотеза, тъй като съответните съдебни състави не са се произнасяли по отговорността за възникнали до преобразуването задължения на преобразуващото се дружество. С решение №78/10.7.2017 г. по т. д. №843/2016 г. на І т. о. на ВКС принципно е прието, че в хипотезата на чл.263л, ал.1 ТЗ за задължения, възникнали до датата на преобразуването /чрез разделяне или отделяне/, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. На следващо място, дадените от съда различни разрешения на въпроса- в зависимост от момента на възникване на задължението /преди или след преобразуването/ и вида на преобразуването /отделяне или разделяне/, се отнасят за хипотези, различни от разгледаната от въззивния съд в настоящото производство. Само в случай, че задължението е възникнало след преобразуването чрез отделяне и не е изрично разпределено с договор или плана за преобразуване на някое от отделените дружества, то остава в патримониума на първоначалното /преобразуващото се/ дружество, сключило съответния договор и носещо отговорност за неговото изпълнение. В настоящия случай въззивният съд приема, че вземанията на „КТБ“ АД, произтичащи от описаните 11 броя договори за банков кредит, сключени в периода 28.09.2006г.-22.08.2012г., са възникнали преди преобразуването чрез отделяне на кредитополучателя „В ВГД О. П. ООД. Следва да се отбележи, че по отношение на част от тези вземания въззивният съд е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо, т. е. има изложени и допълнителни мотиви.

Следва да се отбележи, че нито по отношение на първите два, нито на последния формулиран от касатора въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. То предполага поставяне на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, както и обосноваване, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил аргументи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочена разпоредба. Всички наведени от него доводи представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, респ. за неправилност на въззивното решение, които обаче не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

Третият и четвъртият от поставените въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са съобразени с мотивите на съда и не са обусловили изхода на спора. Въззивният съд не само е изложил доводи, че отписването на задължения на „В ВГД О. П. ООД към „КТБ“ АД, респ. начисляване на извънредни приходи от отписани задължения е за целите на ревизионното производство, но и изрично е посочил, че в производството не е въведено надлежно възражение за погасяване на процесните задължения на ответника по давност. По отношение на договорите за заем между „Кистен 5“ ЕООД и „Т. П. ЕАД, съдът е приел, че са неавтентични, но след анализ на останалите доказателства по делото е стигнал до краен извод, че се установява предоставянето на процесните суми от „Кистен 5“ ЕООД на ответното дружество на основание договори за заем. Правилността на тези изводи не подлежи на контрол в настоящия етап на касационното производство.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №349 от 31.05.2024г., постановено по в. т.д. №489/2023г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.