Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. К., като ЕТ с фирма С. К.-София против решение № 975/8.06.2012 г. по гр. д. № 3863/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 529/31.05.2011 г. по т. д. № 2106/2008 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Б. В. 2008 О.-София, като издател, Р. Г., Т. П. и И. Г., като членове на издателския екип, искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 и 2 ЗАПСП за установяване факта на нарушение на авторското му право по чл. 10 ЗАПСП, както и за осъждане на Б. В. 2008 О. да преустанови неправомерното използуване на авторското произведение, чрез преустановяване издаването на списание С.,к.,кр..

От ответниците Б. В. 2008 О. и Р.Г. са подали отговор, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендират за разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 Г ПК са поставени пет въпроса, които били попадали в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1.Задължителна предпоставка ли е за активна материалноправна легитимация на ищеца по 95, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с чл. 10 ЗАПСП, той да има качеството издател на периодичното печатно издание и към момента на предявяване на тези искове или е достатъчно да е бил издател до момента на нарушаване на авторското му право?, 2.Представляват ли словните и графични елементи на заглавията на изданията техен основен белег, обуславящ степента на сходство с др. издания и допустимо ли е степенуване по важност на индивидуализиращите ги белези?, 3. Допустимо ли е да се ограничи идентичността до графичния и словен знак, съвпадащи с наименованието му, или следва да се преценяват всички индивидуализиращи го като авторски продукт признаци?, 4. Ако титуляр на търговска марка я използува чрез поставянето й върху чуждо издание, закрилян обект по ЗАПСП, това нарушение ли е на авторското право по чл. 10 ЗАПСП? и 5. Съществува ли колизия в закрилата на авторско право върху издание-ЗАПСП, и на правото върху търговска марка-ЗМГО?

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

Поставените въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно т. 4 ТР 1/2009 ОСГТК, тъй като посочените в тях закони не са непълни, неясни или противоречиви, по смисъла на чл. 5 ГПК.

Първият въпрос е ирелевантен, тъй като съдът не се е обосновал с липса на качеството издател, за да отхвърли иска.

Вторият въпрос е ограничено и непълно формулиран, защото след като въззивният съд приема, че словните и графични елементи на заглавията на изданията са техен основен белег, той продължава в мотивите си, че не са единствен белег, обуславящ степента на сходство с други издания. Съдът приема, че доколкото ищецът разполага с иск по чл. 26, ал. 3, т. 5, б.”б” ЗМГО в защита срещу използуване от ответника на търговска марка, идентична на ползуваното от ответника заглавие и не го е упражнил, следва да се преценява сходство в останалите елементи, индивидуализиращи авторското произведение.

Отговорът на третият въпрос е аналогичен с предишния, като се съобрази, че съдът не се е ограничил до словните и графични елементи на заглавието, обуславящи степента на сходство, а по отношение на останалите признаци е приел недоказаност.

По четвъртият въпрос касаторът не установява допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Бланкетното позоваване на законовия текст не може да обоснове приложно поле. Няма доводи по смисъла на т. 4 ТР 1/2009 ОСГТК.

По петият въпрос съдът не е приел колизия между ЗАПСП и ЗМГО, тъй като е налице взаимно допълване на правната уредба за защита на права, което тангира с казаното по-горе по четвъртия въпрос.

На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установите от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата или наличието на нарушение по ЗАПСП, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т. е. фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл. 78 ГПК. Отговорът на касационната жалба е подаден от двама от ответниците и се претендира адвокатски хонорар общо 1 000 лв. съгласно приложените договори за правна защита. Но в същност е приложен само един договор с Р.Г. на която следва да бъде присъдено платеното от нея възнаграждение в размер на 500 лв.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 975/8.06.2012 г. по т. д. № 3863/2011 г. на Софийски АС.

Осъжда К. С. К., като ЕТ с фирма С. К.-София да заплати на Р. Г. Г. от София сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ

: