ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,
в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
:
Р. К.
МАРИАНА КОСТОВА
при
секретаря при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията
Караколева
т. д. № 3076 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано пред ВКС по молба от [фирма] чрез адвокат М. А. за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 26.06.2012 г., издадено от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В. М. с рег. № 860 по Регистъра на КЧСИ с район на действие СГС по и. д. № 20128600400004. Молбата за отмяна е с правно основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.
Ответната страна – [фирма] оспорва молбата като счита, че същата е процесуално недопустима - подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305 ал. 1 т. 5 вр. чл. 303 ал. 1 т. 5 и чл. 304 ГПК, от лице, нелигитимирано по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК и по същество е неоснователна. Подробни съображения излага в писмено становище.
Настоящият състав на ВКС счита, че подадената молба за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК е процесуално
недопустима
, като
просрочена
по следните съображения:
Молбата за отмяна е подадена
след
изтичане на установения от законодателя в чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК тримесечен преклузивен срок за упражняване на процесуалното потестативно правомощие на страната на отмяна, който срок тече от деня на узнаване на решението, в настоящия случай постановление за възлагане на ЧСИ. Самият молител сочи в молбата си, че е ипотекирал свой недвижим имот за обезпечаване задължение на [фирма] към [фирма], по молба на [фирма] е образувано изпълнителното дело по издаден в негова полза изпълнителен лист, изпълнението е насочено срещу ипотекираните в полза на взискателя [фирма] недвижими имоти, включително имот на молителя. Имотът на молителя – в случая гараж № 32 в [населено място] /при посочено в молбата подробно описание на местонахождението му/ е изнесен на публична продан и е възложен с постановление на ЧСИ от 26.06.2012 г. – предмет на молбата за отмяна. В молбата за отмяна молителят посочва, че му е съобщено за постановлението за възлагане на
04.07.2012 г.
чрез процесуалния му представител адвокат Ч. Д.. Молителят твърди само, че същият адвокат с пълномощно от
27.04.2012 г
е взел участие в изпълнителното дело и като пълномощник на присъединен служебно от ЧСИ като взискател /чл. 459 ал. 2 вр. ал. 1 ГПК/ „Ф. холдингс лимитед” Г., което е недопустимо по аргумент от чл. 43 ал. 2 ЗА и е аргумент за отмяна на постановлението за възлагане на ЧСИ по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК. Молителят чрез адвокат Д. е обжалвал постановлението за възлагане, но жалбата е оставена без разглеждане от СГС с определение от 01.10.2012 г., съобщено на молителя все чрез адвокат Д. на 01.11.2012 г. и необжалвано. Постановлението за възлагане от 26.06.2012 г. е влязло в сила на
09.11.2012 г.
Молбата за отмяна на постановлението за възлагане от 26.06.2012 г. и влязло в сила на 09.11.2012 г. е подадена на
05.04.2013 г.
Тъй като в случая денят на узнаването на постановлението за възлагане предхожда деня на влизането му в сила, тримесечният преклузивен срок по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК започва да тече от датата на влизане в сила на постановлението – 09.11.2012 г. и е изтекъл на 11.02.2013 г. /първия работен ден след 09.02.2013 г., който е почивен ден - събота/. Доколкото молителят сам сочи датите на узнаване на постановеното от ЧСИ постановление за възлагане и определението на СГС, настоящият състав на ВКС приема, че именно
това са датите на узнаване
по смисъла на чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК на акта, чиято отмяна се иска. Никъде в молбата си молителят
не твърди да е узнал за съобщенията, получени от адвокат Д. за изготвеното постановление за възлагане и определението на СГС в друг, по-късен момент от посочения в тях, нито това закъснение да е свързано по някакъв начин с ненадлежно представителство на молителя от адвокат Д..
Упълномощаването на адвокат Д. като
пълномощник и на „Ф. холдингс лимитед” Г. - присъединен взискател в изпълнителното производство, само по себе си и без твърдения на молителя не обуславя извод за по-късно узнаване на постановлението за възлагане на ЧСИ от посоченото от самия молител в молбата му за отмяна. Щом това е така, подадената молба за отмяна от 05.04.2013 г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане от 26.06.2012 г., издадено от частен съдебен изпълнител В. М. с рег. № 860 по Регистъра на КЧСИ с район на действие СГС по и. д. № 20128600400004. Молбата за отмяна е с правно основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.