ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2783

Гр. София, 28.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 291 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД срещу решение № 1482 от 19.12.2023 г. по гр. д. № 529/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3902 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 11581/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което ответникът „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД е осъден да заплати на М. С. Д. сумата 60 000 лв. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 10021030108863, във връзка с настъпило застрахователно събитие „кражба“ на застрахования автомобил във времето от 12.00 ч. на 05.05.2021 г. до 22.10 ч. на 09.05.2021 г. в [населено място], и са присъдени разноски в полза на ищеца.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на задължителната съдебна практика. Излага, че в нарушение на процесуалния закон и указанията по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС по приложението му въззивният съд не е допуснал събирането на допълнителна СТЕ с поставената с въззивната жалба на ответника задача, в резултат на което е останал недоказан факт от значение за правилното решаване на делото – подлежат ли и при какви условия данните в ключа на автомобила на промяна. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд с указания да бъде събрана исканата допълнителна съдебна експертиза.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Поддържа, че въпросът е значим за предмета на делото и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, М. С. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и счел, че между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че между тях е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка имущество, действащ към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие по отношение на собствения на ищеца лек автомобил „BMW M3“, с рег. [рег. номер на МПС] ; че на 10.05.2021 г. ищецът е завел щета, за настъпило в периода между 17.00 ч. на 05.05.2021 г. и 22.00 ч. на 09.05.2021 г. застрахователно събитие – кражба на лекия автомобил, и че на 03.09.2021 г. застрахователят е отказал плащане с мотив, че застрахованият не му е предоставил достоверни данни относно застрахованото МПС.

Посочил е, че спорен между страните е въпросът дали е настъпило застрахователно събитие, което е „покрит риск“ по застрахователната полица. В тази насока се е позовал на приложеното пред първата инстанция Постановление на СРП по досъдебно производство № 3382, ЗМК 577/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 12538/2021г. по описа на СРП, с което е постановено спиране на наказателното производство за извършено престъпление - кражба на застрахованото МПС в периода от 17.00 ч. на 05.05.2021 г. до 22.00 ч. на 09.05.2021 г., в [населено място]. Кредитирал е при дължимата преценка по чл. 172 ГПК като последователни и непротиворечиви показанията на свидетеля П. С., която живее във фактическо съпружеско съжителство с ищеца, и счел, че от показанията и се установява, че преди да заминат на море с ищеца, последният е паркирал процесния лек автомобил около обяд на 05.05.2021 г. в района на [населено място],[жк], [жилищен адрес] като последно видели автомобила около 17.00 - 17.30 ч. на същия ден; върнали се късно вечерта на 09.05.2021 г., установили липсата на лекия автомобил и след като не го намерили на наказателен паркинг, отишли в полицията, за да го обявят за издирване. При съвкупна преценка на доказателствата е счел, че по делото се установява настъпило застрахователно събитие „кражба“, като застрахованото МПС е изчезнало и същото не е намерено. Отчел е, че за установяване на последното пред застрахователя са представени изискуемите съгласно общите условия към процесния договор документи - постановление от прокуратурата за спиране на наказателното производство, образувано по повод на противозаконното отнемане на застрахованото МПС - т. 59.6.6. Допълнително е посочил, че пълномощникът на застрахователното дружество в своята пледоария в хода по същество пред първата инстанция сам признава, че лекият автомобил „липсва и не се намира във владението на ищеца“. По тези доводи е приел за неоснователно, съдържащото се във въззивната жалбата оплакване, че не било настъпило застрахователно събитие, което да се явява покрит застрахователен риск.

Посочил е, че е недоказано поддържаното от ответника възражение, че е налице хипотеза на изключен риск по т.14.8 от Общите условия - несъответствие между декларираните от страна на ищеца обстоятелства и обективната действителност, при която е настъпило процесното застрахователно събитие.

Въззивният съд е счел за неоснователно релевираното във въззивната жалбата възражение за допуснато от първата инстанция нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказ да бъде допусната допълнителна задача към САТЕ, с мотиви, че в проведеното на 06.10.2022 г. съдебно заседание вещото лице е дало разяснения по всички въпроси, включително и относно възможността за манипулиране на данните от ключа на лекия автомобил. Изтъкнал е, че в заключението по приетата САТЕ вещото лице е посочило, че според приложена справка за ключа на автомобила, информацията в него е била обновена за последен път на 06.05.2021 г., но при изслушването му изрично е заявило, че съдържащата се в ключа информация не е защитена по никакъв начин и е налице възможност същата да бъде манипулирана (например чрез устройство KeyReader или при поставяне на ключа в патронника, респ. слота за ключове, в автомобила); че информацията, която се съхранява в ключа на автомобила е от технически характер и се използва за смяна на накладки, масла, грешки при работата на двигателя, както и че информацията в ключа относно това кога за последно е ползван автомобилът може да бъде променяна и затова информацията в ключа може да не съответства на това кога за последно е бил ползван автомобилът. Обобщил е, че с оглед отговорите на експерта приема, че не е изключено данните от ключа да са неточни, като причините могат да бъдат от различно естество, на което е основал извода си, че ответникът не е доказал своето твърдение, че е бил въведен в заблуждение чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното събитие, а именно, че лекият автомобил е бил управляван след датата, която ищецът е посочил като последна, и счел възражението му за изключен риск за неоснователно.

Въззивният съд е изтъкнал, че по делото не се установява никое от основанията по чл. 408 КЗ, даващи право на застрахователя да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Подчертал е, че в чл. 408, ал. 1 КЗ са уредени хипотезите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Позовавайки се на последната норма, е подчертал, че значимият за правилното решаване на спора въпрос с оглед поддържаните от ответника оплаквания е дали твърдяното разминаване в информацията, която ищецът е подал към ответника за последно използване на автомобила и записаното в предадения от него ключ от същия, може да бъде подведено под разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Посочил е, че за да се приложи тази правна норма, следва да се установи: неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в застрахователния договор; същото следва да се квалифицира като значително с оглед интереса на застрахователя и това неизпълнение да е довело до настъпване на застрахователното събитие. Счел е, че ответникът-въззивник не е ангажирал никакви доказателства, нито е изложил аргументи, по какъв начин посочването на повече от 24 часа по-късно ползване на лекия автомобил от записаното в ключа на същия влияе върху неговия интерес и въз основа на това да бъде извършена преценка дали това е значително или не, респ. по какъв начин същото е довело до настъпване на застрахователното събитие. По тези доводи е обобщил, че по делото не са налице доказателства, които да могат да обосноват приложението на разпоредбата чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и съответно да послужат като основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Допълнил е, че доколкото автомобилът не е намерен, то не може да бъде направена съпоставка с данните в него и съответно да се установи дали разминаването в информацията, подадена от ищеца към ответника, и записаното в ключа на автомобила се дължи на обективен факт - техническа неизправност в синхронизацията, или на субективен – подаване на неверни данни от ищеца, и в този смисъл не може да бъде доказано, че ищецът е подал невярна информация относно периода на настъпване на застрахователното събитие.

С тези мотиви е обосновал извода си, че поради настъпилото застрахователно събитие за застрахователя е възникнало задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен от разпоредбата на чл. 400 КЗ, която предвижда, че последното трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна стойност се счита тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Позовал се е на разпоредбата на т. 69 от Общите условия, съобразно която при кражба на МПС застрахователят обезщетява застрахования до размера на вредата от настъпилото застрахователно събитие, но не повече от застрахователната сума. Приел е, че действителната стойност на застрахованата вещ към момента на настъпване на застрахователното събитие е установена със заключението по приетата САТЕ и е 91 967 лв., поради което е счел иска за основателен в пълния му предявен размер за сумата 60 000 лв. При съвпадение в изводите на двете инстанции е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставеният от касатора въпрос не отговаря на гореочертаните изисквания на чл. 280 ГПК да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, доколкото макар да е обсъден от съда по повод на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, не е обусловил решаващите правни аргументи на съда, а именно, че дори да се установят твърденията на ищеца при какви обстоятелства може да бъде променена информацията в ключа, то последното не би доказало виновно неизпълнение от ищеца на задължението му да подава известната му информация около настъпване на застрахователното събитие към застрахователя, нито би се отразило на водещия извод на въззивния съд досежно липсата на предпоставките по чл. 408 КЗ, при наличието на които само застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва разноски за представляването му от адвокат за сумата 5 450 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1482 от 19.12.2023 г. по гр. д. № 529/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. С. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 5 450 лв. – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.