5ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2773

гр. София, 25.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 2111 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Ж. против определение № 281/06.08.2024 г. по в. ч.т. д. № 328/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено определение № 283/09.04.2024 г. по т. д. № 121/2024 г. на Окръжен съд – С. З. в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на разноски по делото.

От частния касатор се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че съотношението между декларираното от молителя материално и имуществено състояние и размера на евентуално дължимите разноски в производството не сочи на невъзможност последните да бъдат заплатени. Релевира се, че не са обсъдени всички оплаквания и доводи в частната жалба, включително обстоятелството, че освен за собствената си издръжка молителят се грижи за съпругата си и за малолетните си внуци, същият страда от заболяване, свързано с повишено кръвно налягане, налагащо извършването на месечни разходи от 50 лева. Счита се, че апелативният съд не е взел предвид и размера на предполагаемите разходи за събиране на доказателства по искане на ищеца в производството. Поддържат се изложените доводи и пред настоящата инстанция. Изтъква се, че размерът на разноските в тежест на молителя не може да бъде определен на този етап от процеса, но предвид цената на иска и обема на доказателствата, които подлежат на събиране, те биха били значителни. Претендира се да бъде отменено обжалваното определение и ищецът да бъде освободен от внасянето на разноски по делото.

Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, отнасящи се до неправилността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба, както и да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи, както и длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при постановяване на акта си?”. По първия въпрос се твърди противоречие на определението на апелативния съд със задължителната практика на касацията – т. 2 на Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната такава - решение № 28/17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на ВКС, I т. о., определение № 200/21.03.2023 г. по ч. т.д. № 91/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 155/07.04.2020 г. по ч. т.д. № 173/2020 г. на ВКС, II т. о., определение № 603/25.05.2014 г. по ч. т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 91/05.11.2020 г. по т. д. № 1040/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на ВКС, II г. о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ВКС, решение № 37/ 29.03.2012 г. по гр. д.№ 241/2011 г. на ВКС, решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д.№ 1975/2010 г. на ВКС, решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д.№ 2623/ 2013 г. на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д.№ 1544/2014 г. на ВКС, II т. о.

2. “При произнасяне относно наличието на основания за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, следва ли съдът при извършване на преценка за определяне възможността на молителя да заплати дължимите такси и разноски да отчете и всички предполагаеми разноски за събиране на доказателства, или следва да съобрази единствено размера на дължимата държавна такса?”. По същия се сочи отклонение от практиката на ВКС - определение № 18/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4491/2018 г. на ВКС, IV г. о.

3. Въпрос “за задължението на съда, разглеждайки молба за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка на всички критерии за това, като вземе предвид материалното и имуществено състояние на молителя, семейното му положение, здравословното му състояние и всички други обстоятелства, които имат отношение към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна таса и разноски за производството по делото”. По това питане се релевира, че е налице несъответствие с константната практика на ВКС, намерила израз в определения № 603/02.10.2014 г. по ч. т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, II т. о., № 573/12.07.2011 г. по ч. т.д. № 230/2011 г., II т. о., № 612/12.08.2010 г. по ч. т.д. № 564/2010 г., II т. о., № 496/10.07.2013 г. по ч. т.д.№ 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., № 305/15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС, III г. о.

По така формулираните въпроси се претендира достъп до касация и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди определението на първата инстанция в частта за отхвърляне на искането на молителя за освобождаване от заплащането на разноски по делото, е приел, че от приложените декларация за материално и гражданско състояние и актуална справка за пенсионер към 01.02.2024 г., издадена от НОИ, се установява, че ищецът получава пенсия в размер на 2 815,65 лева месечно, а съпругата му – месечно трудово възнаграждение от 1 232 лева; притежава в съсобственост апартамент в [населено място], вили и МПС; не притежава парични влогове, както и дялове и акции в търговски дружества. Решаващият състав е отбелязал, че разноските за събиране на доказателства (възнаграждения за вещи лица, депозити за призоваване на свидетели) се определят от съда с оглед предмета и обема на исканията. Намерил е, че ако в случая, с оглед декларираното материално и имотно състояние на молителя и съпругата му, съпоставката с размера на дължимата държавна такса от 8 000 лева води до извод за невъзможност същата да бъде осигурена от ищеца и той е освободен от заплащането й, то това не се отнася за съотношението между декларираното материално състояние и евентуално дължимите за производството разноски, чиито размер принципно е значително по-нисък и който предстои да бъде определен с оглед предприетите от страната процесуални действия. Изтъкнал е, че няма пречка искането по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде разгледано, ако възникне необходимост от извършване на разноски, каквито страната не е в състояние да понесе, но към конкретния момент не се налага ищецът да бъде освободен от заплащането им, доколкото материалното му състояние сочи на възможност за покриване на обичайните такива в едно исково производство.

Поставеният от частния касатор първи въпрос е процесуалноправен относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите на страните, да извърши собствена преценка на всички доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти, и да мотивира акта си. Питането е релевантно и отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Прието е, че в този случай съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

В случая апелативният съд, в съответствие със задължителната практика на ВКС, е обсъдил подробно представените от молителя декларация за материално и гражданско състояние и справка от НОИ, като е приел, че макар за същия да има данни, че не може да понесе дължимата държавна такса, съпоставката между декларираното материално състояние и размера на евентуалните разноски, който предстои да се определи с оглед предприетите от страната процесуални действия, сочи на възможност за покриването на обичайните такива в едно исково производство. Релевираното от частния касатор оплакване за необсъждане на обстоятелството, че същият издържа съпругата си и внуците си не може да обоснове противоречие на обжалваното определение с практиката на касацията, доколкото в декларацията молителят е заявил, че семейството се състои от двама души. Посоченото в раздел “Други обстоятелства”, че с част от пенсията си помага на внуците си, не води до извод за дължимост на издръжка или подобно, а и липсват такива данни по делото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че част от цитираната от страната практика касае предпоставките за приложение на чл. 83, ал. 2 ГПК и е неотносима към поставения първи процесуалноправен въпрос. Поради горното по така формулирания въпрос не може да се обоснове наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

Поставените от частния касатор втори и трети въпрос могат да се обобщят като питане относно критериите – релевантните обстоятелства и доказателствата за тях, въз основа на които съдът извършва преценка на искането за освобождаване от внасянето на такси и разноски по делото. Същите в частта относно държавната такса не покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на апелативния съд, който е бил сезиран с частна жалба само относно отказ за освобождаване от разноски. В останалата част касателно разноските в исковото производство въпросите са релевантни и имат характеристиката на правно питане. По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирана трайна практика на ВКС, обективирана в посочените от частния касатор определения, както и в множество служебно известни на настоящия състав определения на ВКС (така в определение № 60418/25.11.2021 г. по ч. т.д. № 2412/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 3/03.01.2020 г. по ч. т.д. № 2909/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 200/21.03.2023 г. по ч. т.д. № 91/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 155/07.04.2020 г. по ч. т.д. № 173/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., др.). Приема се, че при произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса и/или разноски се преценяват от съда доходите на лицето и на членовете на неговото семейство, недвижимото и движимо имущество като евентуален източник на доходи или възможност за такива, като същите се съпоставят с размера на дължимите държавна такса и/или разноски. Въз основа на всички специфични обстоятелства се преценява от съда дали с оглед размера на разходите страната обективно е в състояние да ги заплати, без да бъде лишена от необходимите й средства за задоволяване на нормалните й житейски потребности.

В случая апелативният съд не се е отклонил от константната практика на касационната инстанция. Въз основа на представените по делото писмени доказателства е извършил преценка за наличието на предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, като е съобразил доходите на молителя и на съпругата му, техния източник – пенсия от 2 815,65 лева месечно и трудово възнаграждение от 1 232 лева, притежаваното имущество - в съсобственост апартамент в [населено място], вили и МПС, декларираното здравословно състояние на молителя. Намерил е, че при тези данни същият има възможност да покрие разноските по делото, независимо че не може да понесе държавната такса, от плащането на която е бил освободен от първата инстанция. Несъгласието на страната с изводите на решаващия състав представлява оплакване за неправилност на обжалваното определение, което не може да бъде разгледано в стадия за селекция на частните касационни жалби по реда на чл. 288 ГПК. С оглед на горното по втория и третия въпрос в релевантната част не се обосновава поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за касационна проверка.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е възпроизведен само текстът на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като не е обоснована от частния касатор нуждата от осъвременяване на формираната практика на касационната инстанция по така формулираните въпроси, което изключва приложение и на този допълнителен селективен критерий.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на определението на Апелативен съд – Пловдив.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 281/ 06.08.2024 г. по в. ч.т. д. № 328/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3-ти граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.