Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 876/12.04.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, постановено по т. д.№ 1934/2015 г., с което е потвърдено Решение № 53 от 14 януари 2015 г. по т. д.№ 2205/2012 г. на СГС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 478/17 март 2015 г. по същото дело. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на [фирма], Н. Л. Сек, Франция, сумата 26 270 ЕВРО представляваща наемна цена за периода м. септември 2009 г. – м. ноември 2009 г. по договор № 1511/28 май 2009 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска – 10 април 2012 г. до окончателното й плащане, както и сумата 13 394, 53 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на наемната цена за периода от 31 август 2009 г. до 10 април 2012 г. на основание чл. 86 ЗЗД.В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Претендира се отмяната му и отхвърляне на обективно съединените искове.

В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 76 ЗЗД, и установената поредност на погасяване на задълженията.

Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по касационната жалба в срока за отговор на същата.

Предвид данните по делото и доводите на касатора настоящият съдебен състав намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на САС и се явява процесуално допустима.

За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което осъдителните искове срещу дружеството-касатор са уважени, въззивният съд е приел за безспорно между страните съществуването на наемно правоотношение във връзка с ползването на машини и съоръжения, необходими за извършване на строителни работи по проект „Укрепване брега на р.Д. в района на градската част на Л.“, предоставени от [фирма] на [фирма] по споразумение от 28 май 2009 г. за срок от една година. В изпълнение на наемния договор ищецът е издал фактури на обща стойност 74 400 ЕВРО, наемателят е погасил част от задълженията си до размер на 48 130 ЕВРО, като не е заявил кое от няколкото еднородни задължения, отразени във фактурите, погасява. В случая всички задължения за заплащане на наемна цена са еднакво обременителни, изискуемостта им настъпва по различно време, падежът на всяка наемна вноска е договорен и предварително известен на страните, поради което прихващането на изпълнението следва да бъде извършено в хронологичен ред, като се започне от най-старото задължение, за да се преустанови увеличаването на акцесорното вземане за обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД за периода на забавата. Съдът е заключил, че съдебно-счетоводната експертиза правилно е отнесла погасителното действие на сторнираната от наемодателя сума към най-старото вземане по фактурата от 29.07.2009 г., съобразявайки нормата на чл. 76 ал. 1 ЗЗД. Искът за наемна цена, дължима за месеците септември, октомври и ноември 2009 г. правилно е уважен в размера, установен от заключението на вещото лице, при чието изготвяне е съобразена поредността на погасяването по чл. 76 ал. 1 изр. 3 пр. 1 ЗЗД. Обосновано и правилно е решението на СГС и в частта, в която искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД е уважен до размер на 13394, 53 лв. съобразно констатациите в същото заключение на ССчЕ.

С оглед съдържанието на възпроизведените мотиви на въззивното решение и формулирания от касатора правен въпрос Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т. о., намира, че обуславящият решаващата воля на Софийския апелативен съд материалноправен въпрос попада в предмета на Тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, производството по което е висящо.

Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 292 ГПК във вр. чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело по правен въпрос, обуславящ изхода на спора по настоящото дело.

Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК във вр. чл. 229 ал. 1 т. 7 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по т. д.№ 2022/2017 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, до приключване на Тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: