ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 499
гр. София, 24.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Атанасова
Членове: Даниел Луков
Николай Джурковски
като разгледа докладваното от Н. Д. К. частно наказателно дело № 20248003200928 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК.
Образувано е по повод определение № 4124/21.10.2024 г., постановено от състав на Софийски районен съд по ЧНД № 14525/2024 г по описа на същия съд, с което съдебното производство по делото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд и делото е изпратено на ВКС за решаване на спора за подсъдност на делото между двете съдилища.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди релевантните за настоящото произнасяне данни във връзка с доводите на съдилищата, намери следното:
В хода на съдебното производство по образуваното пред Окръжен съд-С. З. НОХД № 403/2024 г. по описа на съда с определение от 11.09.2024 г. по протокол № 716 от проведеното на същата дата съдебно заседание е постановено в следващото насрочено по делото съдебно заседание разпитът на вещите лица Н.А.С. и М.М.-В. от НИК-МВР-София на основание чл. 149, ал. 8 НПК да се осъществи чрез видеоконференция със Софийски градски съд. Въз основа на това определение е било изготвено и изпратено писмо до председателя на СГС с молба за съдействие за провеждане на разпита на посочените вещи лица чрез видеоконференция, като към писмото е приложен и заверен препис от определението.
По повод постъпилото (на 25.09.2024 г.) в СГС искане от съдебен състав на ОС - С. З. за осъществяване на разпит на вещите лица чрез видеоконференция с разпореждане на зам. председателя на СГС от 26.09.2024 г. е постановено искането на ОС-С. З. (обективирано в писмото и в приложения препис от определението) да се изпрати на Софийски районен съд-НО по компетентност с оглед разпоредбите на чл. 108 ал.2 пр.1 НПК и чл. 122 ал.1 ПАС. По този начин реално е отказано да се образува наказателно частно дело по искането на ОС-С. З. за провеждане на разпита на вещите лица чрез видеоконференция и същото с писмо от 30.09.2024 г. било изпратено на Софийски районен съд по компетентност.
Искането на ОС-С. З. за осъществяване на разпит на вещите лица чрез видеоконференция постъпило в Софийски районен съд на 04.10.2024 г., като по него на 21.10.2024 г. било образувано ЧНД № 14525/2024 г. по описа съда. С определение № 4124 от 21.10.2024 г., постановено в проведено на същата дата закрито съдебно заседание, състав на Софийски районен съд е приел, че съгласно правилата за родовата подсъдност този съд не е компетентен да разгледа делото, прекратил е съдебното производство по същото и на основание чл. 44, ал. 1 НПК е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд. В подкрепа на тезата, че в случая не СРС, а СГС е компетентен да разгледа искането и да извърши действието, са изложени подробно мотивирани съображения, които напълно се споделят от настоящия състав.
Съгласно § 1, ал. 5 от ДР на НПК видеоконференцията се определя като комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител. По същество тя е възможно средство за провеждане на отделни действия, като сред предвидените в НПК за провеждане чрез нея е и действието разпит на вещо лице (изрично регламентирано в чл. 149, ал. 8 НПК). Съгласно тази разпоредба разпит на вещо лице чрез видеоконференция е допустимо да се извърши в случаите, когато това се налага от обстоятелствата по делото. В случая искащият оказване на съдействието съдебен орган е направил законосъобразна преценка в тази насока, приемайки, че поради служебната ангажираност на вещите лица, които са с месторабота и местонахождение в гр. София, и поради отсъствието на съгласие на страните по смисъла на чл. 282 ал.3 НПК са налични предпоставките по чл. 149, ал. 8 НПК разпитът на вещите лица да се осъществи чрез видеоконференция.
При видеоконференцията в хипотезата на форма на сътрудничество между национални органи компетентният да изпълни молбата орган е винаги съдебен такъв, независимо дали се касае за провеждане на следствено действие в досъдебното производство или в съдебната фаза на процеса. В този смисъл е разпоредбата на чл. 139, ал. 9 НПК, регламентираща, че в процедура по разпит на свидетел чрез видеоконференция самоличността на свидетеля се проверява от съдия от първоинстанционния съд по местонахождението на свидетеля. Т.е., по силата на тази разпоредба независимо дали нуждата от разпит на свидетел е възникнала в рамките на досъдебната фаза, на първоинстанционното или на въззивното съдебно производство, компетентен да изпълни молбата за оказване на съдействие при извършване на следственото действие чрез видеоконференция винаги е първоинстанционният съд по местонахождението на свидетеля. Чрез препращане към нормата на чл. 139, ал. 8 НПК процесуалният закон е регламентирал възможността за разпит чрез видеоконференция и на свидетел с тайна самоличност, както и на защитен свидетел (чл. 141, ал. 1 – 4 НПК), като и в тези хипотези по силата на чл.139 ал.9 НПК изрично е определил като компетентен да изпълни молбата за видеоконференция първоинстанционният съд по местонахождението на свидетеля.
Същевременно обаче в НПК не е предвиден конкретен процесуален ред за провеждане на отдалечения разпит на вещо лице чрез видеоконференция и в частност не е регламентиран реда за проверка на самоличността на вещото лице, като липсва и препращане към разпоредбата на чл. 139, ал. 8 и ал.9 НПК. Това налага празнотата относно регламентирането на разпита на вещо лице чрез видеоконференция да бъде разрешена по пътя на аналогията на закона - чрез аналогия с най-близката в процесуален аспект процедура на разпит на участник в процеса, каквато е разпитът на свидетел. В случая аналогията между разпитите на свидетел и на вещо лице чрез видеоконференция е напълно приложима, тъй като се касае за уредба на еднородни процесуални отношения и се основава на най-близка в процесуален план процедура на разпит на участник в наказателното производство (в този смисъл са определение № 144/29.11.2018 г. по ЧНД № 1153/2018 г. на 2-ро НО на ВКС и определение № 32/16.03.2021 г. по ЧНД № 136/2021 г. на 3-то НО на ВКС), като този подход не води до накърняване на основните начала на процеса. Затова следва се приеме, че приложим и при разпита на вещо лице чрез видеоконференция е процесуалният ред по чл. 139, ал. 9 НПК. Аргумент в полза на този подход се извежда и от факта, че правилата по чл. 141 НПК препращат към чл. 139, ал. 8 от с. к. и визират като компетентен да изпълни молбата за видеоконферентен разпит именно първоинстанционния съд по местонахождението на свидетеля - съдът, който определя като компетентен и чл. 139, ал. 9 НПК.
Съобразно изложеното се налага изводът, че разпитът на вещо лице чрез видеоконференция следва да се осъществява при предвидените в чл. 139, ал. 8 и 9 НПК условия за извършване на разпит на свидетел чрез видеоконференция, а именно - като самоличността на вещото лице се провери от съдия от първоинстанционния съд по местонахождението му.
Тук следва да се отбележи, че като способ за дистанционно провеждане на отделни (изрично посочени) процесуални и следствени действия видеоконференцията не включва в себе си действия по делегация. При делегацията съдът, разглеждащ наказателното дело, респ. органът на досъдебното производство, възлага (делегира) на районен съд в друг съдебен район да извърши самото процесуално-следствено действие, а за разлика от делегацията, при видеоконференцията се иска единствено оказване на съдействие от друг съдебен орган за провеждане не на самото следствено действие, а на видеоконферентната връзка и проверката самоличността на разпитваното лице, при което самия разпит се провежда от органа, разглеждащ наказателното дело. В този ред на мисли доколкото посочените от зам. председателя на СГС норми на чл. 108 ал.2 пр.1 НПК и чл. 122 ал. 1 ПАС (като основание за изпращане на искането на ОС-С. З. по компетентност на СРС) регламентират единствено действията по делегация, то същите се явяват напълно неотносими към настоящия казус.
В случая по делото е установено, че местонахождението на двете вещи лица е в гр. София и че съобразно това тяхно местонахождение съответният на Окръжен съд - С. З. първоинстанционен съд се явява СГС. Въз основа на тези данни и изложените по-горе аргументи ВКС намира, че компетентен да извърши действието по чл. 139 ал.9 НПК по проверка самоличността на вещите лица при провеждането на разпитите им чрез видеоконференция от Окръжен съд-С. З. е окръжният съд по местонахождението на вещите лица, който в случая е СГС, поради което извършването на същото следва да се възложи по подсъдност именно на СГС. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА прекратеното от Софийски районен съд ЧНД № 14525/2024 г. по описа на същия съд по компетентност на Софийски градски съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от настоящото определение да се изпратят за сведение на Софийски районен съд и Окръжен съд-С. З.