О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 313

София, 04.05.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр. д. № 203 по описа за 2018 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против решение № 173 от 02.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 76 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 503 от 01.12.2016 г. по гр. д. № 301 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд за отхвърляне на предявеното от Комисията против Т. и Е. Г. и Д. Я. Ф. искане за отнемане на основание чл. 63, ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ отм. в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в първоинстанционното решение.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса следва ли съдия да бъде докладчик по гражданско дело, при положение че е решил правен спор по друго гражданско дело, решението по което се явява преюдициално за докладваното дело. Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика, съдържаща...