О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 164

Гр. София, 02.05. 2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

търговско дело № 972/2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по реда на чл. 288 ГПК е образувано по постъпила обща касационна жалба от В. В. Д. и М. В. Д., малолетни, представлявани по закон от майка си И. П. А., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3995 от 26.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 328/2017 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, ГО, ІІ въззивен състав. С него е потвърдено решение № 182/02.03.2017 г. по гр. д.№ 1594/2016 г. на РС – Благоевград, с което са отхвърлени исковете на касаторите против В.-2 О. [населено място] с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ за заплащане на равностойност на дружествени дялове в размер на по 21 120 лв. за всеки от тях.

Съдебният състав констатира, че касационната жалба в частта, в която е подадена от името на М. В. Д., е просрочена, респ. недопустима, поради което не подлежи на разглеждане по същество.

От данните по делото се установява, че съобщението за връчване на въззивното решението по отношение на тази страна е редовно получено от пълномощника – адв. Б. на 09.08.2017 год., а жалбата е подадена на 01.11.2017 год. - след изтичане на законоустановения срок за обжалване по чл. 283 ГПК. Налице е била хипотезата на чл. 286 ал. 1 т. 1 ГПК за връщане на касационната жалба в посочената част като просрочена от страна на въззивния съд. При наличие на вече образувано касационно производство, преценката...