Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 15.07.2014г. по гр. д.№310/2014г., с което е обезсилено решението на Пещерския районен съд и делото на основание чл. 104, т. 3 ГПК е изпратено на Пазарджишкия окръжен съд за разглеждане на спора по компетентност като първа инстанция.

Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса

допустимо ли е ново произнасяне от страна на въззивната инстанция по въпроса за родовата подсъдност, ако тази инстанция е участвала в препирня за подсъдност по същото дело, разрешена от апелативния съд и обвързана ли е въззивната инстанция от даденото от апелативния съд разрешение по спора за подсъдността.

Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК министърът на земеделието и храните като пълномощник на българската държава изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:

В обжалваното решение е прието, че определението на Пловдивския апелативен съд, с което по повод повдигната от Окръжен съд-Пазарджик препирня за подсъдност по настоящето дело по реда на чл. 122 ГПК е определено, че родово компетентен да се произнесе по исковете е Пещерския районен съд, е задължително за районния съд, но не обвързва въззивната инстанция, за която не съществува пречка да извърши самостоятелен контрол по родовата компетентност на съда, постановил първоинстанционното решение.

Въз основа на така извършения самостоятелен контрол въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа спора като първа инстанция е окръжният съд, поради което е обезсилил постановеното от районния съд решение.

Поставеният от касатора въпрос следователно обосновава извода на въззивния съд за наличието на правомощието му да извърши контрол за спазване правилата на родовата подсъдност, обусловило крайния извод за недопустимост на постановеното от районния съд решение. По този въпрос не е налице трайно установена съдебна практика. Касационно обжалване следва да се допусне с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване за правомощията на въззивната инстанция по осъществяване на контрол за спазване правилата на родовата подсъдност в хипотеза, при която препирнята за подсъдност вече е била разрешена по предвидения в ГПК ред.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 15.07.2014г. по гр. д.№310/2014г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.

Да се изпрати съобщение на [община] в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 175лв./сто седемдесет и пет лева/ и да представи доказателства, че таксата е внесена.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о. с.з.

Председател:

Членове: